Клюн в небето, нокти на земята. И войната по средата

Вместо да се модерира вследствие на понесените удари, режимът в близкоизточната държава се радикализира: новият аятолах е по-консервативен и по-зависим от Русия, отколкото беше стария, а новите ръководители на Пасдаран – по-твърди от вече елиминираните. 

Абсурдът е пълен: Израел и САЩ действително са на път да постигнат „смяна на режима” в страната, но не в смисъла, който те целяха.  Но по-радикален режим не означава по-силен.

Има нещо, което войната не успява да промени: Пасдаран и аятоласите бяха широко непопулярни сред иранското общество преди нея, ще останат такива и след войната. Ако иска да оцелее в мирно време, режимът в Иран е длъжен да се промени, защото най-големите поражения на страната не са нанесени от ударите на САЩ и Израел, а са функция на вътрешни структурни проблеми, които спъват икономиката на Техеран и ограничават обхвата на неговата външната политика. 

Цялата статия на Мартин Табаков можете да намерите в новия брой 03/26 на списание "Мениджър".

Търсете “Мениджър” в разпространителската мрежа в цялата страна, на manager.bg/списание и на zinzin.bg