Артемида или защо НАСА кръсти мисията си до Луната на богиня, превърнала се във феминистка икона

Когато администраторът на НАСА Джим Брайдънстайн обяви на 13 май, че програмата, която обединява усилията на космическата агенция за завръщане на Луната, ще носи името Артемида, това изглеждаше очевиден избор. Според гръцката митология тя е богиня на лова и на Луната, и е сестра близначка на Аполон, на когото бяха кръстени първите мисии на НАСА до там.  

Защо Американската космическа агенция избра това име – отговорът е по малко история, традиция, митологична символика и готино звучене, според Мари-Клер Больо, доцент по класически изследвания в Училището по изкуства и науки в Тъфтс, в статия за сп. Astronomy

Програмата Artemis I на НАСА скоро ще изпрати ракета без екипаж на едномесечно пътуване около Луната. Програмата има за цел да увеличи участието на жените в изследването на Космоса - 30% от нейните инженери са дами . Освен това мисията Artemis I ще носи два манекена, с които ще бъдат проучени ефектите на радиацията върху телата на жените и как те по-добре могат да бъдат защитени.

В момента е по-малко вероятно жени астронавти да бъдат избрани за мисии, отколкото мъже, тъй като телата им са склонни да достигнат максимално допустимия праг на радиация на НАСА по-рано. Космическата агенция очаква да изведе първата жена и цветнокож на Луната с Артемида III някъде след 2024 г.

Като изследовател на гръцката митология намирам името на мисията за доста емоционално. Гърците и римляните свързват Артемида с Луната и тя също се превърна в съвременна феминистка икона.

Артемида е основно божество в древна Гърция, почитано от началото на първото хилядолетие пр. н. е. или дори по-рано . Тя е дъщеря на Зевс, главният олимпийски бог, който управлява света от върха на планината Олимп. Тя също е сестра близначка на Аполон, бог на Слънцето и оракулите.

Артемида е девствена богиня на лова, а неин символ е луната. Нейната независимост и сила отдавна вдъхновяват жените в широк спектър от дейности. Например, в стихотворение, озаглавено „ Артемида“, поетесата Алисън Иър Дженкс казва: „Вече не съм твоя кръстница. . . вашият готвач, вашата автобусна спирка, вашият терапевт, вашето чекмедже за боклуци“, наблягайки на свободата и автономията на жените.

Като богиня на животните, Артемида е вдъхновила и програми за опазване на околната среда , в които богинята е пример за жена, упражняваща силата си, като се грижи за планетата.

Въпреки това, докато гръцката Артемида е силна и смела, тя не винаги е мила и грижовна, дори към жените. С нейната прибързаност се обяснявала внезапната смърт на жените в древността, особено по време на раждане. Този аспект на богинята е изчезнал с времето. С възхода на феминизма Артемида се превърна в икона на женската сила и самоувереност.

НАСА има дълга история в кръщаването на своите мисии на митологични фигури. От 50-те години на миналия век много ракети и системи за изстрелване са кръстени на гръцките титани Атлас и Сатурн – те олицетворяват необузданата първична сила на природата.  Въпреки че титаните са били известни с огромната си сила и мощ, те също са били непокорни и опасни. В крайна сметка са победени от олимпийските богове, които символизират цивилизацията в гръцката митология.

След появата на човешкия космически полет НАСА започна да кръщава мисиите на децата на Зевс, които са свързани с небето. Програмата Меркурий, активна от 1958 до 1963 г., е кръстена на римския двойник на Хермес, богът пратеник, който лети между Олимп, Земята и подземния свят със своите крилати сандали.

Тригодишната програма Джемини (Gemini) стартира през 1963 г. с изстрелването на капсула, предназначена за двама астронавти. Тя е кръстена на близнаците Кастор и Полукс, синове на Зевс, известни още като Диоскури, които Зевс възнесъл на небето като съзвездието Близнаци, което показва пътя на моряците, на които те напътствали.

Програмата за космически совалки , която продължи от 1981 до 2011 г., се отклони от митологичните имена, а имената Columbia, Challenger, Discovery, Atlantis и Endeavor имаха за цел да събудят дух на иновация.

С Артемида НАСА се връща към програмата Аполо , която продължи от 1963 до 1972 г. и изпрати първите хора на Луната през 1969 г. Над 50 години по-късно програмата ще продължи оттам, откъдето е спрял нейният брат близнак, поставяйки началото на нова ера на човешкия полет в Космоса.