Астрономите разкриха природата на тъмна, гореща планета, която наподобява ада

Космическият телескоп „James Webb“ (JWST) разкри природата на тъмен, горещ свят, който може да прилича на Луната или Меркурий, добрижава се до митичната ни представа за ада, но е приблизително с 30 процента по-голям от Земята. Това откритие, описано наскоро от екип от астрономи от няколко институции, представлява научен подход от следващо ниво към характеризирането на планетите извън Слънчевата система, включително изучаване на техните атмосфери, състав на повърхността и геоложка история.

Екзопланетата LHS 3844b  се намира само на около 50 светлинни години от Земята. Тази екзопланета е гравитационно засечена в бърза 11-часова орбита около червено джудже, с маса и размер по-малко от една пета от нашето Слънце. Тъй като екзопланетата обикаля толкова близо до своята звезда – на разстояние само от три звездни диаметъра, всяка атмосфера, която може да есъществувала, вероятно е била отнесена от звездна радиация, оставяйки след себе си гола, скалиста повърхност. Тази близост причинява и приливно заключване, така че едната страна на екзопланетата винаги е обърната към звездата, докато другата е потопена в вечен мрак. На вечната дневна страна температурите достигат 726 градуса по Целзий. Астрономите преди това са открили някои индикации, че LHS 3844b проявява тектонична активност, подобна на земната кора, което е първото подобно явление извън нашата слънчева система.

По-подробно проучване обаче предполага друго. Изследователите са използвали инструмента за средно инфрачервено изобразяване (MIRI) на космическия телескоп Webb, за да наблюдават тази скалиста екзопланета в средна инфрачервена светлина. Но дори и най-мощният ни космически телескоп не може всъщност да „види“ тази тъмна сфера по начина, по който виждаме обекти в нашата слънчева система. Вместо това, телескопът наблюдава част от инфрачервеното лъчение на планетата, за да получи спектър, подобен на светлинния отпечатък на обекта.

Тъй като всеки елемент и химично съединение абсорбира и излъчва различни дължини на вълната на светлината, определянето на спектрите на небесните обекти позволява на астрономите да определят от какво са съставени. По този начин изследователите изчислили, че повърхността на LHS 3844b може да наподобява лунен или земен базалт - магмена скала, образувана при бързото втвърдяване на богата на магнезий и желязо лава.

Себастиан Зиеба, сътрудник на програмата „Sagan“ на NASA в Центъра за астрофизика „Harvard-Smithsonian“, отбелязва, че може да се заключи, че подобната на Земята тектоника на плочите е неприложима или неефективна за тази планета и че тя вероятно съдържа много малко вода.

За да определят дали този свят е жив или мъртъв, изследователите комбинираха космически и земни знания. За да усъвършенстват допълнително характеристиките на планетата, изследователите вече са получили допълнителни данни от телескопа. Сега те ще трябва да идентифицират сложни разлики в начина, по който светлината се отразява от повърхностите на скали, плочи и евентуални прахове с различен размер, текстура и твърдост. За щастие, астрономите вече имат опит с това, изучавайки безвъздушни обекти в Слънчевата система, като астероиди. Като цяло, това отваря широк, вълнуващ път, който би могъл да разкрие безброй неизследвани извънземни светове.