Центровете на прогреса (част 2)

Къде се случва прогресът? В много отношения историята на цивилизацията е историята на един град – този, който е допринесъл за създаването и дефинирането на съвременния свят. Тази поредица на Human Progress, която Мениджър Нюз публикува в съкратен вариант, прави преглед на онези градски центрове, които са били средища на основния напредък в културата, архитектурата, науката, икономиката, политиката, технологиите и т.н. Неин автор е Челси Фолет, редактор в Human Progress и политически анализатор в Центъра за глобална свобода и просперитет на Cato Institute.

Мохенджо-Даро (хигиена)

Мохенджо-Даро е град в днешен Пакистан. В историята на човешката цивилизация той е пионер в съвременните стандарти за градска канализация. Смята се, че градът е построен около 2500 г. пр. н. е. , въпреки че мястото е обитавано от около 3500 г. пр. н. е.

Мохенджо-Даро е най-големият градски център в долината на Инд, разположен върху почти 500 акра. Неговите жители изобретяват първата система от тръбопроводи за водоснабдяване и канализация – невъзпятите герои на цивилизацията. Тунели под Мохенджо-Даро извеждат отпадните води от града до близкия естуар. Почти всички къщи са с вътрешни бани и тоалетни с отводнителни канали, освен голямата обществена баня, използвана за ритуално къпане.

Откакто човечеството се отказва от номадството и заживява в постоянни селища, то е изправено пред здравни предизвикателства, свързани с хигиената и правилното третиране на отпадъците. Без адекватни санитарни условия хората са изложени на редица смъртоносни за онова време болести, пренасяни от водата, като холера, диария, дизентерия, хепатит А, коремен тиф и различни стомашно-чревни заболявания.

Днес Мохенджо-Даро („Могила на мъртвите” – в превод от синдхи) е впечатляващ археологически обект на десния бряг на река Инд в провинция Синд в Пакистан, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. От оцелелите структури личи, че градът е бил изграден от червен пясък, глина и камъни, които сега придават румен оттенък на руините.

Цивилизацията възниква в заливните равнини на реките Инд и Сарасвати в днешна северозападна Индия и Пакистан преди около 5000 години. Реките излизали от коритата си два пъти годишно, превръщайки долината в плодородна градина, където се отглеждало всичко - от памук до фурми. Още през 3000 г.пр.н.е. жителите му установили едни от първите търговски връзки с месопотамците, които обитавали територии на две хиляди мили от тях. На тях продавали подправки, луксозни стоки като мъниста от карнеол, изкусно гравирани и вероятно дори добитък. Хората от Инд – популацията достига до 40 000 души, също имали свой писмен език, който учените все още не са дешифрирали.

Прави впечатление, че най-голямата открита структура е огромна обществена баня с почти 900 квадратни фута, с максимална дълбочина около 8 фута на басейна, изграден от фина тухлена зидария. Това е свидетелство, че древните жители на града са ценели високо хигиената, въпреки че вероятно тя е била ползвана за ритуално къпане. Друг факт в подкрепа на тази теза е, че във всяка къща – от най-богата до най-бедната, е имало тоалетна с дренаж и зона за миене. Тези, които са били на вторите етажи са снабдени с вертикални теракотени тръби от изпечена глина, съединени с катран, които отвеждат отпадните води надолу към дренажни канавки и подземни тунели. Благодарение на тази система улиците на Мохенджо-Даро са били забележително чисти за древния свят.

Останки от внушителната баня в Мохенджо-Даро, използвана за ритуално къпане, снимка: Shutterstock

Тук е мястото да споменем, че едва през 19 век градската канализация става широко разпространена. Смята се, че Мохенджо-Даро постепенно е бил изоставен преди почти четири хиляди години, когато река Инд променя коритото си и фермерите не могат да разчитат на нея.

За развитието на водопровода и управлението на отпадъчните води, Мохенджо-Даро спечели мястото си на Трети център на прогреса, защото без тоалетни и канализационни системи животът ни би бил много по-кратък и по-малко хигиеничен.

Ур (законодателство)

Следващият център на прогреса е месопотамският град Ур по време на т.нар. Шумерски Ренесанс, случил се през 21 век пр.н.е., когато той е столица на цар Ур-Наму. Тогава е съставен най-старият оцелял правен кодекс в света – Кодексът на Ур-Наму , който предхожда по-известния Кодекс на Хамурапи с три века. Кодексът на законите на Ур-Наму, написан върху плочи от теракота и разпространени из цялото царство, представлява значителен пробив в историята на човешката цивилизация.

Сборникът от закони за пръв път в човешката цивилизация налага идеята за наказание за конкретно престъпление, което се прилага еднакво за всички свободни хора, независимо от тяхното богатство или социален статус. С други думи той заменя произволните стандарти в правосъдието, които се променят с всеки нов случай на престъпление, с единен и прозрачен набор от правила. Много от тези правила са ужасяващи според съвременните стандарти, но въпреки това кодексът представлява забележителен принос към това, което днес наричаме върховенство на закона.

Препратките в древната шумерска поезия предполагат съществуването на още по-стар правен кодекс от този на Ур-Наму , наречен Кодекс на Урукагина , написан през 24 век пр.н.е. За съжаление текстът не е оцелял. Следователно Кодексът на Ур-Наму е най-старият оцелял правен кодекс, който дава представа за произхода на законотворчеството.

Днес град Ур лежи в руини в пустинята на Южен Ирак. Останките на Великия зикурат, издигнат в чест на шумерския бог на луната, все още са там, както и най-старата арка в света. Много от артефактите, намерени в Ур, са преместени и сега могат да се видят в Британския музей в Лондон и Археологическия музей на Университета на Пенсилвания във Филаделфия. Ур е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

По време на златния си век Ур е бил столица на държава, обединяваща цяла Вавилония и няколко територии на изток. Освен това е ключово пристанище за търговия между Вавилония и регионите на юг и изток.

Представете си град, заобиколен от палми и умело напоявана плодородна земя, благодарение на притоците на река Ефрат на запад, обитаван от 65 000 души – 0.1% от световната популация през онази епоха. Фермери, които се грижат за ечемични ниви, рибари, които хвърлят мрежите си в потоците, и пастири, които извеждат овцете си на паша.

По онова време Ур е най-населеният град в света и ще остане такъв до около 1980 г. пр.н.е. Жителите му носели поли, загърнати около тялото. Заможните ползвали колани от злато или сребро, а богатите жени се кичели с украшения за коса и бижута от скъпи метали. Всички, дори и кралските особи, ходели боси. Сандалите в региона се появяват векове по-късно.

Кодексът на Ур-Наму с оцелелите 32 закона дава представа за това как хората от онази епоха разбират справедливостта. Правните правила са поднесени във формат причина-следствие (т.е. „ ако направиш това, тогава те очаква онова“), които дефинират различните престъпления и съответните наказания. Кодексът също така въвежда концепцията за глобите като форма на наказание - идея, на която разчитаме и днес.

В сравнение с по-късния Кодекс на Хамурапи , Кодексът на Ур-Наму е сравнително прогресивен, като често налага глоби, а не физическо наказание на нарушителя. С други думи, често се предпочита компенсацията за жертвата на престъплението пред постановяването на възмездно правосъдие срещу извършителя на престъплението. Кодексът на Хамурапи гласи, че „ Ако човек извади окото на друг човек, неговото око ще бъде извадено“. Това правило „око за око“ също е цитирано в старозаветните книги Изход и Левит. За разлика от това, по-старият Кодекс на Ур-Намму гласи, „Ако човек избие окото на друг човек, той трябва [да плати] половин мина сребро.”

В пролога към Кодекса цар Ур-Наму се хвали с различните си постижения и твърди, че е установил „справедливост в земята“. Под справедливост не се има предвид съвременната концепция за равенство – все пак той е създаден за общество, в което робството не се възприема като форма на експлоатация. Но чрез установяването на еднакви наказания за престъпления той гарантира, че както богатите, така и бедните свободни хора ще бъдат равнопоставени пред закона. „Не предадох сирачето на богатите. Не предадох вдовицата на силните. Аз не предадох човека само с един шекел на човека с една мина (т.е. 60 шекела). … Не съм налагал заповеди. Премахнах враждата, насилието и виковете за справедливост. Установих правда в земята“, отбелязва владетелят на Ур.

Цар Ур-Наму счита правните текстове за важна част от своето наследство и иска да бъде запомнен като справедлив владетел. Кодексът със сигурност представлява крачка напред в сравнение с произволната система на наказание. Някои от законите обаче са просто нелепи (Ако мъж е обвинен в магьосничество, той трябва да се подложи на изпитание с вода), сексистки (Ако съпругата на мъж последва друг мъж и той преспи с нея, те трябва да убият тази жена, но мъжът ще бъде освободен) или откровено варварски (Ако робинята на мъжа, сравнявайки се с господарката си, ѝ говори нахално, устата ѝ трябва да се измие с 1 литър сол).

Възстановеният Зикурат в Ур, снимка: Shutterstock

Днес град Ур е известен с това, че се смята за родното място на библейския патриарх Авраам – важна фигура в религиите на юдаизма, християнството и исляма.

Появата на законите промени начина, по който общностите прилагат правосъдие, като осигури единен и прозрачен набор от правила. Въпреки че много от тях са се доказали като погрешни и несправедливи, все пак е по-добре да ги има и да се спазват, отколкото да се раздават наказания без никаква последователност.

(следва продължение)

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка