Ето как да се справяме с инатливите деца

Родителите знаят отлично, че прищевките на децата се променят буквално за секунди. В единия момент мъничето ви иска препечена филийка, а в другия – чинията се отблъсква с нацупена физиономия и реплика от типа „Не искам!“. Нещо повече – всички ваши изпълнени със загриженост въпроси, като „Какво има, миличко, не си ли гладно вече?“, се посрещат с мълчание.

Лорън Там, бивша медицинска сестра, която днес е щастлива майка и съпруга, твърди, че има решението на проблема.

На първо място, Лорън твърди, че не трябва да забравяме едно основно нещо. От рождението на детето до третата му година неговото поведение се определя изцяло от онази част на мозъка, отговорна за емоциите. Тези първи 3 години се характеризират с бурно развитие – всяка секунда в мозъка на детето се образуват 700 нови неврона. Именно поради тази причина малчуганът често се характеризира с инатливо и непредсказуемо поведение.

Вашият малък син или дъщеричка не са непокорно и претенциозно чудовище. На подобна възраст децата просто не могат да ви дадат логичен отговор на въпроси от типа „Защо направи това?“, „Какво се случи?“ или „Защо плачеш?“. Мъниците дори не могат да обяснят на самите себе си защо не искат да направят нещо в даден момент. Те се ръководят от мощни емоционални импулси. Например желанието да извършат дадено действие или да притежават определен обект напук на всичко. С други думи – напълно нормално е да посрещат всички наши въпроси с хленч, крясъци или дори продължително и мълчаливо цупене.

Тайната на Лорън

Когато Лорън научава за първи път процесите, които определят поведението на едно малко дете, тя решава да пробва нов начин за комуникация с 2-годишния й син. „Следващият път, когато решава да капризничи – например първо да иска препечена филийка за закуска, а след това да избута чинията с вик „Не искам това!“ – аз просто не споря с него. Въздържам се от задаването на въпроси, които ще са досадни за него. Старая се да му покажа, че според мен неговото поведение е нормално и оправдано. Повтарям си, че моето момче наистина не знае защо внезапно е решило, че не иска тази вкусна и току-що приготвена препечена филийка. Пък и той не може да обясни какво не й е наред. Просто реагира на неконтролируем импулс.

И така, аз приемам поведението на сина си, казвайки „Добре, ако не я искаш сега, щя оставим за по-късно!“. Правя кратка пауза.

Нужни са няколко минути на сина ми да реши какво наистина иска. Не се меся, междувременно си правя чаша кафе.

3, 2, 1…

Точно 7 минути по-късно, след като е заявил категорично, че не я иска, моят любим мъник идва при мен и ми казва, че все пак ще я хапне. Нима това не е чудо? Не само, че си спестявам 7-минутен спор, но и успявам да постигна онова, което съм си поставила за цел още от самото начало.“

Помнете – не трябва да спорите с децата си. Приемете техните емоционални изблици. Прегърнете ги и ги оставете сами да се справят с желанията си. Просто не забравяйте, че малчуганите не са си поставили за цел да ви дразнят. Те просто се опитват да покажат какво искат или не в дадения момент.

Източник: BrightSide