Гените нямат нищо общо: Децата приличат по-малко на родителите, отколкото ни се струва

Докторът на науките Рене Митус доказва, че не трябва да се опитваме да предскажем характера на детето по този на неговите родители

"Ябълката никога не пада по-далеч от дървото". Почти всеки е чувал тази стара поговорка. Но има ли истина в това твърдение?  Всъщност, оказва се, че не толкова много.

Гените имат значение

От една страна, изглежда логично - децата често да приличат на родителите си, защото чертите на характера са частично наследени. В продължение на десетилетия психолозите са изучавали личностните черти на генетично подобни хора, и така са достигнали до едно от най-значимите открития в психологията. Например, генно идентичните близнаци си приличат два пъти повече от генно неидентичните. И това е така по всяка една от измерваните характеристики, което означава, че гените са свързани и с личностните качества.  Но от това не следва, че гените определят личността. Всъщност гените не означават много за личността на всеки конкретен човек. Това е така, защото дори еднояйчните близнаци, които споделят 100% от своите гени, далеч не са идентични и корелацията между показателите за сходните черти на близнаците е около 0,40.

За да стане по-ясно това число да предположим, че двама генетично идентични близнаци са минали личностен тест и са получили обратна връзка за такава черта като екстравертност, като са набрали нисък, среден и висок бал, в сравнение с другите хора като цяло. Има само 45% шанс и двамата близнаци да получат еднакъв резултат. А ако бяха двама непознати, те щяха да постигнат същия резултат с вероятност от 33%.

Но всеки родител и дете споделят само около 50% от гените, които правят хората различни, а не 100% като еднояйчните близнаци. Останалите 50% от гените се предават от другия родител. Доколкото гените са важни за индивидуалността, би следвало родителите и децата да си приличат един на друг дори и по-малко. Както и става.

Повечето деца не приличат на родителите си

За повечето личностни черти корелацията между приликите родител-дете е около 0,15.  За да разберете това число, представете си проучване, в което родители и деца попълват въпросник за личността и след това получават обратна връзка за своите характеристики. Всяко дете ще получи нисък, среден или висок резултат, в сравнение с всяко друго дете от изследването, което се отнася и за всеки родител. Ако родителите и децата бяха подобни, почти винаги щяха да получават еднакви оценки. Но при корелация от 0,15 има около 38% шанс детето и родителят да получат еднакви оценки. Това е само няколко процентни пункта повече от шанса за 33% при напълно непознати хора.

Така общите гени на децата и родителите не ги правят по-сходни от двама непознати. Не пиша това произволно, защото влиянието на гените върху личностните характеристики на хората е едно от направленията на собствените ми изследвания. Типично ниското сходство между родители и деца също е в съответствие с друго добре известно откритие от проучването на близнаците. Като цяло, възпитанието не влияе много на приликата и разликата в характерите на хората. Ако случаят беше такъв, децата и родителите щяха да си приличат повече, отколкото са в действителност, особено ако приемем, че родителите предават влиянието, което е оформило тях личностно и като възпитание.

Но хората имат много черти на характера

Така вероятността родителите и децата да получат еднакъв бал за произволна черта на характера, е около 38%, в сравнение с 33% сходство между непознати. Но обикновено хората се характеризират с повече от една черта на характера. В днешно време повечето учени измерват личностните черти на хората с помощта на въпросника за „Голямата петорка“, като получават оценка по пет признака. Вероятността децата и родителите да получат еднакви резултати за всеки от признаците на „Голямата петорка“ е изключително малка - малко под 1%. Това се дължи на факта, че вероятностите за сходство за всяка отделна характеристика трябва да бъдат умножени: 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 = 0,01, или 1%.

Не просто личност

Различията на много деца от родителите им има отношение и към други черти на характера. Например, резултатите на родител и дете на тест за интелигентност корелират с малко над 0,40. Но ако разделим хората на групи с ниско, средно и високо ниво, това ни дава около 45% шанс родител и дете да попаднат в една и съща категория.

Или да вземем ръста, който се смята за една от най-наследствените черти. Височината на родителите и децата корелира с около 0,50, което означава малко под 50% шанс ниските, средните или високите родители да имат дете със същата височина. Така много често родителите и децата се различават дори по този показател. Какво можем да кажем за чертите на характера тогава.

Не съдете за човек по родителите му

Не се опитвайте да предскажете чертите на характера на даден човек като съдите по майка му и татко му. Почти неизбежно ще сбъркате по един или друг начин. Повечето родители, включително и аз, биха се съгласили с това. За добро или лошо, обикновено не разпознаваме себе си в децата си. По някакъв начин те стават това, което искат да бъдат самите, а не като нас или това, което бихме искали да бъдат.  И да, има и друго последствие. Да приемем, че някой ви предлага брак, но има черта на характера, която не ви харесва, и се притеснявате, че ще се прояви в бъдещите деца. Ако можете да живеете с факта, че вашият партньор има тази черта, тогава не трябва да отказвате предложението само защото се притеснявате за децата. Възможно е да не го наследят. Но също така няма смисъл да се очаква, че идеалният партньор ще предаде на децата по-желани черти от характера, тъй като децата така или иначе често се оказват напълно различни.

Източник: Psyhology Today