Интердисциплинарният подход ускорява технологичния напредък и променя философията на медицината

През октомври в София се проведе първото издание на IAMIS, International Academy of Innovation in Medicine and Science, което премина под мотото „Иновациите, които ни свързват“. В епоха, когато биомедицинската наука, дигиталните технологии, клиничната практика и етика се преплитат в динамична система, е необходим нов модел на научно-медицинско сътрудничество. В този контекст IAMIS изгражда иновативна и интердисциплинарна  платформа, която свързва фундаменталната наука с клиничното приложение. 

Пред аудитория от над 300 лекари, медицински специалисти, студенти и специализанти над 120 лектори от различни дисциплини и участници от България, Германия, Турция, САЩ и Канада поставиха в светлината на прожекторите интердисциплинарните подходи и тяхната роля не само да ускоряват технологичния напредък, а и да променят самата философия на медицината – от лечение на болестта към разбиране на човека като биологично, психично и социално цяло.   

За мисията на Академията разговаряме с нейните съучредители доц. д-р Весела Карамишева,дм и Проф. д-р Николай Янев,дмн

Какви са целите и мисията на IAMIS?

Доц. д-р Весела Карамишева: Мисията ни е да интегрираме потенциала на съвременните научни дисциплини в полза на човешкото здраве, като обединим водещи експерти – медици, дентални специалисти, биомедици, специалисти по изкуствен интелект и биоинформатика, етика и право, предприемачи и визионери от различни сфери на знанието . Целта е да се ускори трансферът на научни открития в реални медицински приложения. Дългосрочната визия на IAMIS е да развива програми за научни изследвания, обучения и международни партньорства, като поставяме специален акцент върху интердисциплинарността и сътрудничеството. 

Какъв е отзвукът на професионалните среди към IAMIS?

Доц. д-р Весела Карамишева: IAMIS направи възможен активния диалог между колеги и съмишленици в областите медицина, право, информационни технологии и научни изследвания. Затвърдиха се традициите на дългогодишно сътрудничество с международни организации, академични центрове и здравни платформи. Най-голям брой последователи намерихме измежду младите изследователи и бъдещите лекари – което потвърди идеята, че иновацията е процес на приемственост и менторство между поколенията. Това съвпада с главната мисия на Академията да вдъхновява ново поколение мислещи лекари и учени за оформянето на глобална медицинска и научна култура.

Кое ви мотивира с да станете съучредител на IAMIS?

Проф. д-р Николай Янев: Идеята за създаване на професионална общност в сферата на медицинските иновации не е нова, но когато се появиха съмишленици от различни медицински и медикобиологични сфери, се присъединих с радост и с искрено желание не само да споделя личния си опит, но и да работим съвместно за прилагането на най-новите технологии и достижения на медицината в България. Проведената първа конференция на IAMIS премина при голям интерес не само от страна на международен кръг специалисти, но и на специалисти, специализанти и студенти от България, които с интерес и професионален ентусиазъм се включиха в сесиите на конференцията и различните практически форуми и семинари от програмата ѝ. Така с помощта на IAMIS успяхме да се докоснем и да изживеем неща, които не само не сме си представяли в близкото минало, но които ни показват бъдещите технологии.  

Бихте ли очертали основните акценти от форума на IAMIS?

Доц. д-р Весела Карамишева: Научната програма беше структурирана в няколко тематични модула. Модулът „Мултидисциплинарна клинична практика и съвременна хирургия“ беше посветен на интеграцията между различните хирургични специалности и тяхното взаимодействие с клиничната медицина, образната диагностика и технологичните иновации. Модулът „Ендокринология, диетология, генетика и хранене“ бе посветен на взаимовръзката между ендокринната система, храненето и генетичните фактори, които определят индивидуалния метаболитен профил и риска от хронични заболявания. Поставихме акцент върху модерните диагностични и терапевтични подходи в ендокринологията, ролята на нутригенетиката и нутригеномиката и приложението им в създаването на персонализирани програми за хранене и метаболитен контрол. В частта „Изкуствен интелект, дигитални технологии в медицината“ докладите бяха на тема взаимодействие между ИИ и дигиталните технологии, откриване на нови възможности за превенция, лечение и устойчиво развитие на здравните системи. 

Проф. д-р Николай Янев: По отношение на лицево-челюстната хирургия бяхме поканили за участие проф. д-р Джаг Данда от болница „Кралица Виктория“, Ийст Гринстел, професор по дигитални технологии в хирургията на Университета на Брайтън и Съсекс, Великобритания, който е разработил образователната платформа VRIMS (Virtual reality in medicine and surgery) – с цел обучение в среда на виртуална реалност, приложима във всички сфери на общомедицинско и специализирано обучение по медицина и хирургия. Изследванията, посочени от проф. Данда, установяват над 40 пъти по-голям потенциал на осъзнаване, запомняне и точно възпроизвеждане на предадения по този начин учебен материал. Самите участници в конференцията имаха възможност да използват виртуалните очила и мануалните контролери, за да се пренесат в дълбочина в човешкото тяло и да навлязат в същността на сложни хирургични интервенции, които традиционното обучение не би могло да предложи по същия начин. 

Пред нас стоят големи възможности, стига да успеем да обединим усилията не само на професионално, но и на държавно ниво!