Светът наддава за американски учени след съкращенията на Тръмп

Глобална надпревара за набиране на американски изследователи и лекари се разгаря, тъй като драстичните съкращения на финансирането за наука и федералните агенции, предприети от президента Доналд Тръмп, започват да оказват влияние върху изследователската среда в страната.

Канада, Франция, Германия, Дания, Норвегия и Австралия са сред държавите, предлагащи стимули – включително финансиране, рационализирани имиграционни пътища и конкурентни пакети за преместване, за да привлекат учени, изправени пред нарастваща несигурност у дома, пише Блумбърг.

Промените, предизвикани от администрацията на Тръмп, накараха много американски изследователи да преосмислят кариерата си. В анкета на Nature, проведена през март, повече от 1200 учени – 75% от анкетираните, заявиха, че обмислят да напуснат САЩ. Европа и Канада бяха сред най-предпочитаните варианти за преместване.

„Академичната свобода е под натиск в Съединените щати и това е непредсказуема ситуация за много изследователи във водеща изследователска нация в света в продължение на много десетилетия“, заяви в изявление в петък Сигрун Осланд, министър на научните изследвания и висшето образование на Норвегия.

Администрацията на Тръмп спря големи части от федерално финансирани изследвания и предприе масови съкращения в рамките на правителствена инициатива за намаляване на разходите, водена от милиардера Илон Мъск.

Десетки хиляди федерални служители, включително учени, бяха уволнени и наети отново на работа след съдебно решение, като се очакват още масови съкращения. Репресиите срещу имиграцията и политическите битки за академичната свобода допълнително разтърсиха изследователската общност.

В отговор Норвегия миналата седмица стартира фонд от 100 милиона крони (9,6 милиона долара), насочен към улесняване на набирането на водещи международни изследователи. Програмата беше разширена и ускорена след последната вълна от съкращения на администрацията на Тръмп.

„Важно е Норвегия да бъде проактивна в трудна ситуация за академична свобода“, каза Осланд.

Австралийската академия на науките също създаде Глобална програма за привличане на таланти, за да наеме бързо разселени американски изследователи и австралийци, завръщащи се у дома. „Това са учените, които ще се стремим да привлечем в Австралия по тази нова програма“, каза Ченупати Джагадиш, президент на академията.

В Канада, Университетската здравна мрежа (UHN) в Торонто стартира програма, за да наеме 100 учени в началото на кариерата си. „Времето е сега. Възможността е сега“, каза в изявление Кевин Смит, президент и главен изпълнителен директор на UHN.

Канадските учени казват, че вече наблюдават скок в запитванията за работа от другата страна на границата. Мадхукар Пай, председател на катедрата по епидемиология и глобално здраве в университета „Макгил“ в Монреал, заяви, че очаква скоро в неговия отдел да се открие рекорден брой кандидати за нова позиция с възможност за постоянно заемане на длъжност.

„Нова врата“

Европа също се мобилизира. Германският BioMed X, независим институт за биомедицински изследвания със седалище в Хайделберг, започна програма за свързване на притежателите на грантове от Национални институти по здравеопазване (NIH) на САЩ, които са загубили финансиране, с поддръжници от фармацевтичната индустрия.

„Целта на нашата нова програма XBridge е да отвори нова врата за изследователи, изправени пред внезапната загуба на подкрепа“, каза Кристиан Тидона, основател и управляващ директор на BioMed X.

Междувременно Нидерландия и Белгия създадоха нови фондове и позиции, специално насочени към американски изследователи.

Дванадесет европейски държави, включително Франция, Германия и Испания, съвместно призоваха за усилия за привличане на учени, които биха могли да пострадат от намеса в научните изследвания и немотивирани и брутални съкращения на финансирането, съобщи „Политико“.

Франция официално стартира платформата „Изберете Франция за наука“, позиционирайки се като убежище за изследователи в критични области като здравеопазване, климат, биоразнообразие, цифрови технологии и изкуствен интелект.

„Свободата и независимостта на науката трябва да бъдат защитавани колективно“, каза Ясмин Белкайд, президент на Института „Пастьор“ и бивш изследовател в NIH, в LinkedIn. „Това също така представлява уникална възможност за нашата страна и за Европа да засили конкурентоспособността си и отново да се превърне в централен хъб за световната икономика на знанието.“

Дания също опитва да привлече таланти. Брайън Микелсен, главен изпълнителен директор на Датската търговска камара, отправи отворена покана към американски изследователи: „В Дания ценим науката. Вярваме във фактите“, написа той в публикация в LinkedIn през уикенда, в която призова за „ускорена инициатива за приемане на до 200 американски изследователи през следващите три години“.

Междувременно ситуацията в САЩ продължава да се влошава. Администрацията на Тръмп започна да съкращава работната сила на Министерството на здравеопазването и социалните услуги с цел да премахне 20 000 позиции, като съкращенията засягат ключови агенции като Центровете за контрол и превенция на заболяванията, NIH и Агенцията по храните и лекарствата.

Министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши представи промените като част от програмата „Да направим Америка отново здрава“, но критиците предупреждават, че съкращенията ще подкопаят националната сигурност и биологичната готовност на САЩ.

В американската изследователска общност нараства тревогата. Повече от 500 президенти на колежи и университети в САЩ подписаха изявление, осъждащо „безпрецедентното превишаване на правомощията на правителството и политическата намеса“ във висшето образование от страна на администрацията на Тръмп.

Харвардският университет заведе дело заради заплахата от съкращения на финансирането, което ескалира битка с глобални последици за науката и иновациите.

„Американската наука е тежко ранена“, каза Артър Каплан, професор по биоетика в Медицинския факултет Гросман към Нюйоркския университет в Ню Йорк.