Гьобеклитепе разбулва тайните си

Гьобеклитепе разбулва тайните си

Гьобеклитепе разбулва тайните си

Разположен на обгорен от слънцето хълм в Югоизточна Турция, най-старото религиозно светилище в света – Гьобеклитепе, всеки ден разкрива тайните си. Неотдавнашно откритие – фини оръдия на труда от кост, позволи на учените да разберат каква е връзката между Сибир и югоизточна Анатолия.

От 1995 г., когато започва проучването на археологическия обект на Хълма на гърнетата (буквален превод на името), който учените наричат „нулевата точка на историята“, започнала преди 12 000 години, археолозите разкриват важна информация за неолитния предкерамичен период. Строителите на Гьобеклитепе са ловците събирачи, които живеели на групи от средно 40 души. Без да притежават писменост, да познават колелото, дори и керамиката, те се установяват на това място, за да издигнат импозантен храм.  

Археологическият сезон вече започна. Той ще продължи до октомври, като усилията на археолозите са насочени към Проект „Стоун Хилс” (Taş Tepeler Projesi). Ръководителят на екипа Нечми Карул смята, че проучването на някои части от Гьобеклитепе може да отнеме дори 100 години. „Досега се фокусирахме основно върху консервацията, но тази година очертахме нови зони за проучване. Продължава разчистването на останките на втория исторически слой в Гьобеклитепе, но също и изкопните работи в структура, която сме нарекли Temple D. За да я защитим от атмосферните влияния, сме поставили покрив над нея. Работата ще продължи до средата на октомври в обектите на Гьобеклитепе и Таш Тепелер. Това означава, че ще останем тук близо пет месеца”, обясни ученият.

Той е на мнение, че откритите археологически обекти трябва да бъдат защитени като резерватни зони, като се спазва балансът между разкопките и консервацията. „Ние ще определим как ще протекат  разкопките през следващите години, като установим този баланс, защото всичко разкрито може лесно да бъде унищожено", подчерта Карул.

Taş Tepeler  (в превод Каменни хълмове) се смята за мястото, където за пръв път ловците събирачи, които са водели номадски живот, се установяват и създават първите селища преди 12 000 години. Състои се от 12 основни обекта - Карахантепе, Харбецуван, Гюрджютепе, Куртепеси, Ташлитепе, Сефертепе, Аянлар, Йогунбурч, Сайбурч, Чакмактепе и Йенимахале, разположени в районите на Анадола и Горна Месопотамия. Бъдещите находки ще хвърлят светлина върху зората на цивилизацията – от ежедневието до вярванията на праисторическите хора.

Учените разполагат с нови доказателства, които сочат, че хората, създали Гьобеклитепе, са мигрирали от Сибир преди 30 000 години и след това са се разселили към цяла Азия, а след това и в Източна и Северна Европа. „Миграциите се извършват предимно на групи. Един от петте маршрута се простира до Кавказ, друг – от Иран до Централна Азия, трети – по крайбрежието на Средиземно море до Испания, друг – през Тракия и днешната северозападна провинция Къркларели до Европа и Англия, петият лъч е към Босфора”, обясни Мехмет Йоздоган, академик от Истанбулския университет. Според ученият за много кратко време са създадени около 300 селища в днешна Северна Гърция, България и Тракия.

 „Установихме сходство в технологията на изработка със сибирски каменни инструменти с микроостриета отпреди 30 000 години и такива от района на планината Загрос в Иран и Ирак от ранния холоценски период. Впоследствие тя се прехвърля в Гьобеклитепе. Стана въпрос за прецизни инструменти от кости. Технологията за производство на каменни инструменти очевидно се предава от Изток на Запад на повече от 7000 км разстояние”, обясни Семих Гюнери, директор на Центъра за археологически изследвания в Централна Азия на Измирския университет „Докуз Ейлюл“ (DEU).  

Резултатите от генетичните анализи, взети от иракската част на Загрос потвърждават връзката със сибирско (северноазиатско) население, което мигрира в днешен Северен Ирак и после се установява в района на днешната турска югозападната провинция Шанлъурфа.

Гьобеклитепе, чиято репутация надхвърля границите,  посреща хиляди туристи всяка година.

По материали от турския печат

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ