Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си

Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си

Инж. Бенко Русев е автор на единствената издавана в България четиритомна поредица за обучение по шахмат „Човешката игра шахмат”. Той е сред най-добрите шахматни  методисти, обучавал и сина си Желязко Русев – един от най-силните млади майстори у нас. Работил като военен, днес Бенко Русев учи децата от шахматен клуб „Левски” на принципите на една от нaй-древните игри.​

- Кажете ни как военното дело се свързва с играта на кралете?

- Директно. В армията системата за оценка на противника и въобще на обстановката, вземането на решения за водене на успешни действия е може би най-силно застъпена в сравнение с всички други институции и организации в едно общество. Доколкото имам представа, такова обучение преминават всякакъв вид ръководители на всякакви нива. Аз имах щастието да се обучавам във Военната академия на СССР. Оттам възприех понятия като идея, замисъл, решение и план за действие. При военните е план за бойни действия, в шахмата е план за игра. Има много общо. След това прецених, че тези знания имат място в обучението по шахмат, и се опитах да го постигна.

- Какво представлява шахматът зад фигурите, правилата и стратегията?

- Това е най-коректният и най-богатият модел на човешкия живот. В него има неизброими варианти, стратегии и тактики, необходимост от запаметени знания, от логика, от внимание в собствените действия и тези на противника. Само така можеш да оцениш неговите ходове, за да се обезопасиш от тях и да намериш решение за най-добрия твой ход. И в книгата на Гари Каспаров „Шахматът като модел на живот” се прави точно тази аналогия.

- Как играта влияе върху човека и психиката му?

- Ако човек иска да достигне високо ниво - нямам предвид материалната страна на живота, за мен истинско значение има единствено духовното развитие на личността, - той трябва да бъде изключително стегнат, събран, скромен, уважителен, мислещ, както и в шахмата. Ако в играта не си достатъчно уважителен към целия й механизъм, към противника и към най-човешките страни при търсене на ходовете – от вниманието, през познанията, паметта, през настроението даже, ако не се опиташ да потънеш в целия този красив свят на идеи, мотиви, асоциации, чувства, няма да можеш да напреднеш много. Същото е и в живота. Ако човек се опитва по някакъв лесен начин да постигне едни или други успехи, като пренебрегва духовната си същност, той ще стигне донякъде, ще се замогне с какво ли не, но едва ли ще бъде радостен от това, което е постигнал. Само в онази посока е щастието – в духовната.

- Кои са общите фигури в реалния живот и този на дъската?

- Имам един познат с много остър и тесен поглед по тази тема. Според него всеки момент от живота на човек би трябвало да може да се изрази или перифразира с езика на шахматните фигури. А това не е така. Най-малкото защото всички дами на шахматната дъска, белите и черните, имат точно един и същ външен вид, имат едни и същи вътрешни качества, „ходят” по един и същи начин. В реалния живот е съвсем различно. Има голяма аналогия, но има и неща, които не могат да бъдат сравнени.

- Приложими ли са шахматните умения в житейски ситуации?

- Да. В шахмата трябва да умееш сам зад дъската не само да играеш шах, но и да се контролираш така, както някой друг би го сторил. Често пъти, увлечен от собствените мисли, човек влиза в някаква шахматна слепота. Философията и тънкостта е да успееш да излезеш от себе си, да се освободиш от своите мисли, за миг да имаш студен и безразличен външен поглед, но и погледа на външен наблюдател. Да премислиш действията си и дали всъщност са правилните в този момент. В шахмата понятието, което се опитваме да наложим за това състояние, се нарича „вертикален ход на мисълта”. Същото би било валидно и за житейските ситуации. Ако човек е, както учат източноазиатските мъдреци, смълчан, мислещ, уважителен към другите, той много по-бързо ще успее да достигне до верните изводи и преценки. Той трябва да се  стреми да бъде мъдрец, да бъде колкото може по-сам, да преценява доколко е прав и доколко – не, в каква посока върви, как хората около него го приемат, трябва ли да се коригира. В този смисъл и в шахмата, и в живота човек трябва да умее да се самоконтролира – колкото повече, толкова по-стойностно.

Прочетете цялото интервю на сайта на Obekti.bg.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ