Кой е най-тежкият обект във Вселената?

Чудили ли сте се някога кой е най-тежкият обект във Вселената? За съжаление, това не е въпрос, на който е възможно да се отговори категорично. Можем обаче да проверим кой е най-масивният, известен на човечеството.

Причината, поради която преминахме от търсенето на най-тежкия обект към най-масивния, е, че масата е вътрешно свойство. Тежестта обикновено се разглежда като мярка за тегло, което зависи от гравитационното поле, в което се намира даден обект. Потенциално най-тежкият обект би могло да бъде нещо масивно, което пада в черна дупка и да изпитва влиянието на мощните полета в района. Познанията ни за този тип краткотрайни събития обаче са ограничени.

Най-масивният обект е по-реално измерим, но все пак зависи доста от определението ви.

Вселената съдържа обекти, които са толкова масивни, че са далеч отвъд нашето разбиране, и всеки рекорд, който открием, вероятно ще бъде надминат с развитието на технологиите.

Свръхмасивните черните дупки в сърцето на галактиките например са прекрасен пример за наистина масивни обекти (и със сигурност най-плътните). Самото им наименование ни подсказва, че това са кандидати, които трябва да се разгледат.

В сърцето на Млечния път се намира Стрелец А*, чиято маса е около 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Това обаче е нищо в сравнение с наскоро заснетата и презаснета М87*, чиято маса е около 1000 пъти по-голяма (въпреки че се намира в галактика, която е само около два пъти по-масивна от нашата).

Дори М87* обаче е засенчена (ако това е правилната дума за обект, от който светлината не може да избяга) от Феникс А, оценена като най-масивната черна дупка в изследване от 2016 г., която, изглежда, до ден днешен не е победена. Смята се, че тя достига 100 милиарда слънчеви маси и дори може да надхвърля теоретичната граница за размера на черната дупка.

В случай че се чудите как разбираме масата на обекти, намиращи се на 8,6 млрд. светлинни години от нас (или дори на едва 50 млн. в случая с M87*) - можем да измерим скоростите на обектите, които обикалят около тях, или да измерим скоростта, с която поглъщат околния газ.

И така, случаят е приключен, нали? Е, не е задължително. Защото всички тези черни дупки се намират в галактики, които по дефиниция са много по-големи и по-масивни от дупките в ядрото им. Можете да разглеждате галактиката като сбор от звезди, планети и черни дупки, които са се събрали заедно, или като един обект. В последния случай дори нашият Млечен път, с маса около 800 милиарда слънчеви маси, съдържа много повече маса от всяка черна дупка, която познаваме или която вероятно някога ще открием.

Измерването на масата на галактиките е по-трудно, отколкото на компактни обекти като черните дупки. NGC 4889 се счита за вероятния кандидат за най-масивната галактика в радиус от 300 светлинни години от Земята, но оценките варират от 8 до 15 трилиона слънчеви маси. За по-отдалечените галактики неяснотата е още по-голяма.

Дори и това обаче може да не слага край на дискусията. Ако една галактика се счита за обект, какво да кажем за сбор от галактики, като например Местната група, която съдържа Млечния път, или за клъстера Дева? Цялата Местна група почти сигурно има по-малка маса от NGC 4889, но галактичните купове могат да включват стотици галактики, включително някои много големи.

Ако определението ви за "обект" се простира до галактическите купове, тогава какво ще кажете за огромните космически и подобни на паяжина нишки? Може би най-голямата от тях заслужава да спечели нашата титла.

Източник: Obekti.bg