Магнитното поле на Земята се е променило преди 42 000 години и последствията са били драматични

Преди 42 000 години, в резултат от промяната на магнитното поле, е настъпил глобален катаклизъм, сочи ново изследване.

Според радиовъглерода, запазен в древните пръстени на дърветата, климатичните промени, масовото изчезване на видовете и дори промени в човешкото поведение, които са настъпили в рамките на няколко века, могат да бъдат директно обвързани с последната промяна в полярността на магнитното поле на планетата.

Авторите са кръстили събитието Адамс на популярния писател на научна фантастика Дъглас Адамс, според който числото 42 е отговорът на всички въпроси, свързани с живота и Вселената.

„За първи път успяхме да определим максимално точно периода и ефектите, предизвикани от последната промяна в магнитните полюси“, казва Крис Търни от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия.

„Откритията станаха възможни благодарение на древните новозеландски дървета каури, запазени в утаечни слоеве в продължение на повече от 40 000 години. С помощта на древните дървета ние успяхме да измерим и датираме пика в нивата на радиовъглерод в атмосферата, предизвикан от колапса на магнитното поле на Земята.“

Този най-скорошен период на магнитно обръщане е известен като събитието Лашамп. Геомагнитната инверсия настъпва, когато магнитните полюси на земята си разменят местата за кратко (а накрая се връщат на оригиналната си позиция). Това е и едно от най-добре изучаваните събития, свързани с магнитното поле на Земята (данните за него се крият във феромагнитните минерали).

То е настъпило преди около 41 000 години и е продължило 800 години. Не е ясно какъв точно ефект е оказало върху живота на планетата. Когато обаче през 2019-та учените откриват, че древните дървета каури (Agathis australis) са били живи през този времеви период, те решават да научат повече. Все пак дърветата „записват“ данни за атмосферната активност в своите постоянно разрастващи се пръстени (в частност – въглерод-14, или радиовъглерода, може да разкрие доста информация за небесната активност).

Радиовъглеродът на Земята се среща в изключително малки количества в сравнение с останалите естествено образуващи се изотопи на въглерода. Той се формира в горната атмосфера вследствие на бомбардирането ѝ с космически лъчи. Когато тези лъчи навлязат в атмосферата, те започват да си взаимодействат с тамошните азотни атоми и задействат ядрена реакция, която довежда до образуването на радиовъглерод.

Тъй като потокът от космически лъчи е непрестанен, Земята се снабдява с що-годе устойчиви количества радиовъглерод. Ето защо пикът от радиовъглерод в пръстените на дърветата може да ни покаже, че в рамките на конкретен период Земята е била изложена на много по-големи количества радиовъглерод от обикновено.

Когато земното магнитно поле се отслаби (както по време на събитието Лашамп, през атмосферата навлизат по-големи количества космически лъчи и съответно – се образува повече радиовъглерод. Благодарение на това по-рано учените успяха да определят, че магнитното поле на Земята се е отслабило с около 28 процента в рамките на този 800-годишен период.

Дърветата каури обаче позволяват на учените да проучат и годините, предхождащи събитието Лашамп. Те откриват, че събитието Адамс е настъпило преди около 42 200 години и че магнитното поле е било най-слабо преди събитието Лашамп.

„По време на събитието Адамс земното магнитно поле е паднало до едва 0-6 процента от цялостната си сила – обяснява Търни. – На практика не сме имали никакво магнитно поле, нашият щит, предпазващ ни от космическата радиация, е бил изчезнал напълно.“

По това време магнитното поле на Слънцето също се е било отслабило на няколко пъти (магнитното обръщане при него е част от нормалния му цикъл). При тези периоди наблюдаваме по-малко слънчеви петна и изригвания, но магнитното поле на Слънцето предоставя и известна защита на Земята от космическите лъчи. Т.е. по време на тези слънчеви минимуми бомбардирането със слънчеви лъчи ще се увеличи отново.

Отслабеното магнитно поле е активирало значителни промени в атмосферния озон на Земята. Последствията са били драматични – електрически бури и впечатляващи сияния. Климатичните промени са били глобални.

„Нефилтрираната радиация от космоса е разкъсвала въздушните частици в земната атмосфера, разделяла е електроните и е излъчвала светлина – това е процес, наречен йонизация – казва Търни. – Йонизираният въздух буквално е „изпържил“ озоновия слой и довел до вълна от климатични промени из целия свят.“

Всичко това съответства и на промените от този период, наблюдавани в различни кътчета на света, като например мистериозното изчезване на мегафауната на Австралия.

Любопитното в случая е, че събитието Адамс съвпада и с нашите данни за най-старите пещерни рисунки въобще, което кара изследователите да спекулират, че то вероятно е принудило хората да стоят на закрити пространства, за да избягат от потенциално вредните нива на UVB ултравиолетова радиация.

Най-притеснителното в случая е, че ние сме на прага на нова промяна в магнитното поле, а тя би била катастрофална на фона на сегашния климат. „Нашата атмосфера вече е пълна с невиждани досега нива на въглерод. Една промяна в магнитните полюси или рязка промяна в слънчевата активност ще ускори климатичните промени с безпрецедентна скорост.“

Изследването е публикувано в Science.

Източник: Обекти