Биомаркер на болестта на Паркинсон може да се крие в косата ви

Учени от Китай са открили потенциален нов биомаркер на болестта на Паркинсон – и той може да се намира в човешката коса.

Когато изследователският екип анализира космите на 60 пациенти с Паркинсон и ги сравни със здрави хора на сходна възраст, те установиха ясно различие. Според предварително публикуваната статия, пробите от коса при пациентите с Паркинсон показват значително по-ниски нива на желязо и мед, както и по-високи нива на манган и арсен.

Авторите на изследването, ръководени от биолога Мин Ли от Университета „Хъбей“, смятат, че откритието им има „висок диагностичен потенциал за болестта на Паркинсон“.

Надежден и неинвазивен метод за диагностициране на Паркинсон досега остава предизвикателство. Някои кръвни биомаркери изглеждат обещаващи, но човешката коса представлява нова и уникална възможност – тя притежава характеристики, които кръвта няма.

Известно е, че косата натрупва тежки метали както от храната, така и от околната среда. За разлика от слюнката, потта, кръвта, урината или изпражненията, тя съхранява по-дългосрочен „архив“ на физиологичното състояние на организма.

Истинската причина за Паркинсон остава неясна, но предишни проучвания свързват заболяването с нарушения в чревната микрофлора и нездравословно хранене, особено богато на ултрапреработени храни. Има данни и за връзка с излагане на замърсители от околната среда, като пестициди.

Ако в някоя от тези системи настъпят смущения, косата може да „запише“ тези промени.

В допълнителни експерименти с миши модели изследователите също установяват по-ниски нива на желязо в косата, а тази промяна се оказва тясно свързана с чревна дисфункция.

При мишките с Паркинсон-подобно заболяване чревната бариера е нарушена. Гените, участващи в усвояването на желязо, са потиснати, докато тези, свързани с бактериалното усвояване на желязо, са с повишена активност – възможен механизъм за общ железен дефицит в организма.

При хората с Паркинсон промени в чревната микробиота се наблюдават години преди поставянето на диагнозата. Както и при други невродегенеративни заболявания, и тук изглежда има тясна връзка между червата и мозъка. Възможно е косата да „отразява“ този диалог.

Железният дефицит в косата – както при пациенти, така и при миши модели – е най-последователната и отчетлива находка.

Екипът предполага, че връзката между чревната микробиота и гените, регулиращи метаболизма на желязото, представлява „основно доказателство, че тези системи са взаимосвързани в контекста на патология, подобна на Паркинсон“.

Повишените нива на арсен в косата също заслужават допълнително проучване, тъй като могат да отразяват въздействие от околната среда. В изследването участниците с Паркинсон са съобщили, че консумират повече вътрешности и морски дарове – храни, които могат да съдържат повече арсен.

„Взети заедно, резултатите сочат, че спадът в нивата на желязо в косата може да е свързан с гастроинтестиналната дисфункция при пациентите с Паркинсон, както е показано и в други изследвания, както и с дисбаланс в чревната микробиота, която демонстрира повишен капацитет за усвояване на желязо“, заключават авторите.

Откритията подкрепят и прегледно проучване от 2025 г., което установява доказателства за нарушена регулация на желязото в мозъка, кръвта и червата на пациенти с Паркинсон.

Необходими са допълнителни изследвания с по-големи групи участници, за да се потвърди тази закономерност и да се изяснят механизмите, които свързват железния дефицит с болестта.

Кой знае – може би в бъдеще една малка кичур коса ще бъде достатъчен за ранно откриване на тези системни нарушения.

Проучването е публикувано в списание iScience.

Източник: Obekti.bg