Могат ли учените да намерят изход от екологичната криза в Аралско море?

Могат ли учените да намерят изход от екологичната криза в Аралско море?

Аралско море, някога четвъртото по големина езеро в света, продължава да се свива, задълбочавайки една от най-сериозните екологични кризи в съвременната история. В отговор екип от учени от Китай и Узбекистан обединява усилията за възстановяване на екологичното равновесие в засегнатия регион, съобщава агенция Синхуа, цитирана от БТА. 

Разположено между Казахстан и Узбекистан, морето е загубило над 90% от първоначалната си площ от 60-те години насам, оставяйки след себе си обширни пустинни територии. Солените отлагания, покрили пресъхналото дъно, се превръщат в източник на прахови и солни бури, а деградацията на почвата и изчезването на биоразнообразието утежняват ситуацията. Екологичните последици се разпростират далеч извън Централна Азия.

През 2010 г., след въздушна обиколка на района, тогавашният генерален секретар на ООН Бан Ки-мун определи изчезването на Аралско море като „една от най-тежките екологични катастрофи в света“.

Международни усилия

В продължение на години учени от Китай и Узбекистан си сътрудничат в различни инициативи — от съвместни изследователски експедиции до възстановяване на почвата и прилагане на водоефективни селскостопански технологии.

През май тази година д-р Ван Пин, изследовател в Института по екология и география в Синцзян към Китайската академия на науките, се завърна в град Нукус, Западен Узбекистан — едно от многото му посещения в региона. Този път екипът му представи две ключови иновации: солеустойчиви растителни видове и соларни технологии.

„Недостигът на вода, засолените почви и липсата на модерни агротехнологии са сериозни предизвикателства пред устойчивото развитие в Централна Азия“, каза Ван. По време на последната експедиция той и колегите му донесоха семена на солеустойчиви растения като обикновен солерос (Salicornia europaea), каспийски солянокосник (Halostachys caspica), саксаул (Haloxylon ammodendron) и синкава суеда (Suaeda glauca), за да бъдат засадени на място. Целта е възстановяване на растителното покритие, увеличаване на биоразнообразието и намаляване на солните бури.

Иновации за устойчиво бъдеще

Още по-рано през годината институтът на Ван изпрати 1,5 тона семена в Ташкент като част от плановете за създаване на съвместна градина с халофитни (солелюбиви) растения. „Тези семена ще подпомогнат усилията за възстановяване на земите и ще осигурят основа за бъдещи изследвания на биоразнообразието“, коментира той.

Освен засаждането на солеустойчиви растения, китайските учени въвеждат и соларни решения за екологично възстановяване. В град Муйнак екипът на Ван инсталира капкови напоителни системи, захранвани от фотоволтаични панели, които позволяват ефективно използване на ограничените водни ресурси за напояване на растения.

В Нукус съвместен проект между Китай и Узбекистан внедри иновативна соларна интелигентна система за напояване, използвана при отглеждането на памук. Системата комбинира фотоволтаични панели, капково напояване с пластмасово мулчиране (покриване на почвата с фолио) и интелигентно торене. Резултатите са впечатляващи — добивът на памук е утроен, а разходите и потреблението на вода са значително намалени. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Изкуственият интелект не е автопилот – той е усилвател
Папа Лъв ХIV обяви 15-годишен компютърен специалист за светец
Операторите помолени да крият негативни реакции към Тръмп на финала на US Open
Не се опитвайте да бъдете „готини“ на работа. Как вместо това да придобиете влияние в офиса?
Премиерът Росен Желязков ще бъде на официално посещение в Черна гора
Близо половин милион сирийци са се завърнали от Турция в родината си през изминалите девет месеца
Държавният резерв: За 3 години са раздадени над 2 милиона литра вода
На днешната дата, 8 септември. Малка Богородица