Бизнес перспективи: Истинското течно злато на Тексас

Има регион от другата страна на Атлантика, който се хвали, че плава върху „подземно море“ от петрол. Ако беше държава, той спокойно щеше да е сред петте най-големи производители на суров петрол в света. Въпреки изобилието на тази ценна черна течност обаче, бъдещето му е застрашено от друга, още по-ценна течност, която изглежда е напълно оскъдна там: водата. В разгара на устойчив икономически бум и нарастващо население, един от най-важните щати в Америка е изправен пред тази тиха, но смъртоносна заплаха. Без вода Тексас няма да може да продължи да води впечатляващия цикъл на икономически растеж, който прави този регион един от най-богатите в страната и в целия свят.

Не само по отношение на петрола, но и по отношение на БВП, ако Тексас беше държава, той щеше да бъде осмата по големина икономика в света, пред Италия или Испания. Сега този регион е изправен пред нарастващ риск, особено ако изменението на климата продължи да изостря сушите и температурните колебания. Както Итън Диксън, Робърт Лий и Пиа Орениус предупреждават в доклад на Федералния резерв на Далас, „без значителни инвестиции щатът може да се сблъска с недостиг на вода по време на бъдещи суши“. Това е парадокс: под краката му се намира енергийният двигател на Съединените щати, но без вода оборудването може да спре да работи, пише El Economista. 

Населението нараства драстично

Няма достатъчно вода за толкова много жители. Демографските данни се превърнаха в основен проблем. От една страна, силният икономически растеж на Тексас превърна този щат в истински магнит за хора от целите Съединени американски щати и отвън. Докато Тексас имаше 20 милиона жители през 2000 г., сега той има население от 31 милиона. Но именно този успех превръща петролната сила на САЩ в един от районите, най-затруднени от водоснабдяването за своите граждани и ферми.

В щат, който изпомпва около 6 милиона барела суров петрол на ден, където резервоарите се изпразват и водоносните хоризонти се изчерпват, парадоксът е очевиден. Тексас плува във въглеводороди, но по същество е сух. Какво ли не биха дали, за да могат да разменят малко черно злато за чиста вода.

Проблемът не е нов, но се влошава с интензивността на сушите и изчерпването на ключови източници като водоносния хоризонт Огалала. Държавният воден план (State Water Plan), официалната пътна карта за управление на водите, прогнозира дефицит, който може да остави стотици хиляди домове без вода до 2030 г. Градове като Браунсвил и Корпус Кристи вече са ограничили напояването и са затворили общинските плувни басейни. „Град Мишън (с население приблизително 87 000 души) обмисля мораториум върху новото строителство“, предупреждават авторите. Градският растеж на щата оказва още по-голям натиск върху вече ограничените ресурси. Ако тенденциите продължат, градското потребление ще надмине селскостопанското потребление до 2060 г., като общинското търсене ще се увеличи с 63% между сега и 2070 г.

Фракингът е водоемка индустрия

Селскостопанският сектор, традиционно най-големият потребител на вода, губи позиции. „Потреблението на вода за селското стопанство ще намалее с 20% до 2070 г.“, отбелязва докладът, както поради недостига, така и заради повишената ефективност и продажбата на права за вода от земеделските производители. Търсенето нараства и от водоемки индустрии като центрове за данни, рафинерии и фракинг, като последното е в сухи райони като западната част на щата.

Водата се използва и в по-малка степен за производствената индустрия, производството на електроенергия и минното дело. Прогнозира се, че промишленото търсене на вода ще нарасне с 14% през следващия половин век. Тази дейност е концентрирана по крайбрежието на Мексиканския залив, особено в нефтените рафинерии и нефтохимическите заводи.

Изправен пред тази ситуация, Тексас е приел множество стратегии за увеличаване на водоснабдяването си. Опазването на водите представлява 29% от планирания обем на управление на водите; повторното използване - още 14%. Но резервоарите остават предпочитаното решение. Новият резервоар Арбъкъл, който се строи югозападно от Хюстън, изглежда е добро решение поради големия си капацитет. Високата му цена, загубите от изпарение и дългите регулаторни срокове обаче усложняват разширяването му.

Липсата на вода в долината Рио Гранде, където Мексико не е изпълнило своята част от договора от 1944 г., допълнително изостря ситуацията. В този регион затварянето на последната захарна фабрика през 2024 г. отразява по-голям проблем: „Загубата на цялото селскостопанско напояване може да намали регионалния БВП с почти 1 милиард долара и да унищожи 8400 работни места“, според изследователи от Texas A&M.

Водните права като лейкопласт

Изправени пред недостиг, някои местни власти избират да закупят водни права. Ел Пасо е инвестирал над 220 милиона долара в придобиване на богати на вода земи. Далас и Сан Антонио вече транспортират вода по тръбопроводи на над 150 мили от отдалечени източници. Но това решение може да е илюзорно: „Ефектът на отскок“, предупреждава Федералният резерв на Далас, кара потребителите, виждайки пълни резервоари, да станат небрежни и да харчат повече.

Накрая, икономистите в доклада подчертават ключово решение: водните пазари. „Водата се предлага безплатно или под истинската ѝ стойност, което води до свръхпотребление“, пишат авторите. Тексас има ограничени пазари, като например водоносния хоризонт Едуардс, но те все още не отразяват истинския недостиг. Разширяването им би позволило на цените да разпределят ресурса по-ефективно. Настоящото законодателство обаче наказва междубасейновия обмен, което прави този модел труден.

Следователно е ясно, че Тексас трябва да се справи с този проблем, за да поддържа икономическия си цикъл жив. За да направи това, неговите лидери и граждани трябва да инвестират в бъдеще, където растежът се основава на по-добро управление на водите. С население, което се очаква да достигне 51,5 милиона до 2070 г., комбинацията от инвестиции, иновации и интелигентно регулиране ще бъде също толкова важна, колкото е бил петролът в миналото. Защото в Тексас, където енергията е в изобилие, истинското течно злато е водата. 

Превод и редакция: Нели Тодорова