Музиката на Моцарт облекчава епилептичните пристъпи и ново изследване показва как

Десетилетия наред учените се опитват да обяснят защо едно конкретно произведение на Моцарт – Соната за две пиана в ре мажор, K. 448 - облекчава епилептичните пристъпи. То е единственото, известно на науката, което има подобен ефект. И сега ново проучване показва на какво се дължат тези негови терапевтични свойства.

Специалистите дори твърдят, че откритията им „могат да ни помогнат да възпроизведем „Моцартовия ефект на K448“ с други музикални стимули. С други думи – не е изключено за в бъдеще да се появи цял нов жанр на антиепилептична музика.

По време на своето проучване учените пускат музикалното произведение на 16 участници с рефрактерна епилепсия. Те са снабдени с мозъчни импланти, които измерват нервната им активност. По този начин специалистите успяват да наблюдават един конкретен тип електрически импулс, известен като IED, който се свързва с епилепсията и може да провокира пристъпи.

Слушането на K448 дори само за 30 секунди довежда до значителен спад на IED импулсите – особено в онези региони от мозъка, които отговарят за координирането на емоциите (например билателарния преден кортекс).

Интересното в случая е, че когато хората слушат любимите си песни, подобен ефект не се наблюдава. Според изследователите това подсказва, че K448 произвежда ефект, който е напълно независим от субективния емоционален отговор. Подобна теория се прокарва и от изследване от 90-те години на миналия век, което показва, че сонатата намалява активността на IED дори и при хора в коматозно състояние.

За да разберат по какъв точно начин произведението на Моцарт постига това, авторите на проучването анализират неговата музикална структура. Те отбелязват, че то е „организирано от контрастиращи си музикални теми, всяка една от които има своя собствена хармония.“. Специалистите откриват, че спадовете на IED са най-отчетливи в моментите на преход между тези музикални фрази.

На базата на тези наблюдения изследователите предполагат, че преходите между разширените мелодии генерират „положителни емоционални отговори“ в рамките на мозъка, което изглежда неутрализира епилептичната активност. За да тестват тази своя теория, те подканват участниците в експеримента да изслушат произведение на Вагнер, което „не се отличава с разпознаваеми мелодии“ и което е „организирано от фини и постепенни промени, а не от контрастиращи си музикални теми“.

Слушането на Вагнер не оказва каквото и да било влияние върху активността на IED импулсите, което допълнително подкрепя хипотезата, че музикалните промени са ключовата антиепилептична съставка в K448 на Моцарт. Ако се възползваме от това нейно свойство и композираме други музикални аранжименти, които имитират структурата на сонатата, ще можем да създадем нови и неинвазивни лечения за епилепсията, казват авторите. Нещо, което ще бъде буквално музика за ушите за хората, страдащи от това състояние.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: Обекти