Над 9 часа сън в денонощието - ранен признак на деменция

Учените от университета в Маями  са установили, че хората, които спят по 9 и повече часа в денонощието, имат проблеми с паметта и с речевите си способности – два ранни признака за деменция, предаде „Дейли Мейл“.

Според тяхното проучване на подобен риск са изложени и хората, които отделят по-малко от 6 часа за сън, като изследователите констатират, че е най-добре е човек да спи между 7 и 8 часа.

Проучването на университета е продължило 7 години, като в него са участвали 5 247 души на възраст между 45 и 75 години. В началото и края на изследването участниците са били подложени на тестове, с помощта на които са били оценени техните речеви умения, концентрация, памет и време на реакция. Доброволците също така трябвало да попълват седмични въпросници, в които описвали навиците си на спане през последните седем дни – кога обикновено си лягат, кога стават от леглото и дали/по кое време си подремват през деня. 15% от участниците в експеримента са отделяли повече от 9 часа на ден за спане. На теста в края на 7-годишното изследване тази група от хора е демонстрирала 22-процентов спад при речевите способности  и 13-процентово влошаване на паметта.

„Безсънието и твърде продължителното спане изглежда са свързани с влошаване на неврокогнитивните функции, което предшества болестта на Алцхаймер и други деменции“, коментира Д-р Рамос, невролог и експерт по съня от университета в Маями.

Експертите не могат да кажат със сигурност каква е връзката между по-дългото спане и деменцията, но те констатират, че хората, които са изложени на по-голям риск от това заболяване, често страдат от мозъчни нарушения, водещи до по-дълъг сън.

Според учените твърде продължителният сън е свързван с абсцеси в мозъка, известни под наименованието хиперинтензитет на бялото мозъчно вещество. Тези абсцеси се проявяват под формата на бели петна на снимки от ядрено-магнитният резонанс и са свързвани с увреждане на когнитивните функции на мозъка, деменция и инсулт. Смята се, че тяхната поява се дължи на намален приток на кръв към мозъка.

„Това изследване може да ни помогне да идентифицираме рискови пациенти, чието състояние може да бъде подобрено при навременна намеса и евентуално да се предотврати или поне намали опасността от развиване на деменция“, добавя Д-р Рамос.