Ново проучване открива микропластмаса в човешка мозъчна тъкан

Проблемът с микропластмасата продължава да е на дневен ред. Тези миниатюрни фрагменти, следствие от замърсяването с пластмаса, вече са открити в белите ни дробове, в археологическите останки и дори в бутилираната вода. Ново проучване разкрива до каква степен проникват и в мозъка.

Международен екип от учени изследва обонятелните луковици - масиви от мозъчна тъкан, които приемат информация за миризмите от носа - на 15 починали хора и открива наличието на микропластмаса в 8 от тях.

Изследователите и преди са засичали микропластмаса в мозъчни кръвни съсиреци, но това е първото публикувано проучване, което открива материала в истинска мозъчна тъкан. Друго подобно изследване в момента е в процес на експертна оценка.

„Въпреки че микропластмаса е откривана в различни човешки тъкани, присъствието ѝ в човешкия мозък не е документирано, което повдига важни въпроси относно потенциалните невротоксични ефекти и механизмите, по които микропластмасата може да достигне до мозъчните тъкани“, пишат изследователите в публикуваното проучване.

Изследователите отбелязват, че най-разпространените форми са частици и влакна, а най-разпространеният полимер е полипропиленът: това е една от най-широко използваните пластмаси, която се среща във всичко - от опаковки до автомобилни части и медицински изделия. Размерите на частиците варират от 5,5 до 26,4 микрометра, което е не повече от една четвърт от ширината на средния човешки косъм.

Предишни изследвания установяват, че мръсните частици във въздуха навлизат в тялото ни през обонятелните пътища - последното проучване показва, че микропластмасата също може да ги използва, за да достигне до мозъка (по-специално – тя се вмъква в малки дупчици в крибриформената плочка (точно под обонятелната луковица)).

„Идентифицирането на микропластмаса в носа, а сега и в обонятелната луковица, заедно с уязвимите анатомични пътища, подкрепя допълнително схващането, че обонятелните пътища са важно място за навлизане на екзогенни частици в мозъка“, пишат изследователите.

Въпреки всички тези рискове и въздействия върху здравето, на този етап, изглежда, не можем да намалим зависимостта си от пластмасите. Въпреки продължаващите усилия за производство на пластмаса, която е по-биоразградима, факт е, че производството ѝ като цяло се е удвоило през последните 20 години.

Все още не е ясно какви щети могат да нанесат тези микропластмаси на нашето здраве, но е сигурно, че увеличаването на концентрацията на синтетични материали в мозъка не е добра новина. Въз основа на последните изследвания е много вероятно въпросните частици да увредят невроните и да повишат риска от невронни нарушения.

Не трябва да забравяме и връзката с носа. Връзката между замърсяването на въздуха и когнитивните проблеми вече е добре установена и ако микропластмасите си проправят път в носните ни проходи, това вероятно ще влоши нещата.

„При някои невродегенеративни заболявания, като например болестта на Паркинсон, първите симптоми, изглежда, се проявяват под формата на аномалии в носа“, пишат изследователите.

Изследването е публикувано в JAMA Network Open.

Източник: Obekti.bg