Преди 2000 години червеният свръхгигант Бетелгейзе е бил с различен цвят

Днес Бетелгейзе е на прага на смъртта. Червеният свръхгигант обаче не винаги е сияел с този специфичен оттенък. Някога звездата е била синьо-бяло чудовище от главната последователност. И по-специално – O-тип (най-масивният звезден клас). Когато е започнала да доближава края на своя жизнен цикъл и вече не е разполагала с достатъчно водород, който да синтезира, Бетелгейзе е започнала да придобива по-златист оттенък. И сега астрономите знаят кога вероятно се е случило това.

Според анализ на наблюденията на звездата, датиращи още от античността, тя е имала жълто-оранжев оттенък още преди около 2000 години. Преходът към сегашния яркочервен оттенък е настъпил почти мигновено (за космическите стандарти), което принципно е нещо нормално за звезда с толкова кратък живот.

Измерването на продължителността на този преход обаче не е направено от чисто любопитство. То позволява на международния екип от учени, ръководени от астронома Ралф Нойхаузер от Йенския университет „Фридрих Шилер“ в Германия, да направи нова оценка на възрастта на звездата и съответно – на момента, в който ще избухне в свръхнова.

Бетелгейзе е разположена на около 700 светлинни години от нас. Тя е една от най-големите и най-ярки звезди на нашия небосвод. Един гигант в края на своя живот.

Звездата е изразходвала почти изцяло своите резерви от водород, необходим за синтеза, който я поддържа „жива“. Днес Бетелгейзе синтезира основно хелиий (във въглерод и кислород). Ето защо тя се е разширила до подобни чудовищни размери.

Когато вече не разполага с никакъв материал за синтез, тя ще избухне в свръхновова, а нейното ядро вероятно ще рухне и ще формира неутронна звезда. Кога ще се случи това? Не знаем със сигурност. Нямаме представа и кога се е превърнала в гигантски червен гигант (според сегашните ни изчисления – преди около 40 000 години).

Изглежда обаче, че отговорът би могъл да се крие не в съвременните наблюдения на Бетелгейзе, а в миналите, в древните записи по темата – в края на краищата човечеството наблюдава небосвода от хилядолетия.

Ето защо Нойхаузер и колегите му преглеждат историческите данни, за да открият всички възможни препратки към звездата. И ги откриват. Преди две хилядолетия древните астрономи определяли Бетелгейзе като жълта.

Така например през 100 г. пр. н.е. Сима Циан – дворцовият астролог на династията Хан - пише, че звездата е с жълт оттенък. Същевременно Сириус е описана като бяла, Белатрикс – като синя, а червеният свръхгигант Антарес – червен.

Ако Бетелгейзе е била със същия цвят, който наблюдаваме и днес, тя определено бе бби била описана като жълта.

На базата на тези данни „човек би могъл да заключи, че по това време цветът на Бетелгейзе е бил нещо средно между синьо-белите Сириус и Белатрикс и червената Антарес“, казва Нойхаузер.

100 години по-късно римският учен Хигин (автор на De Astronomia) пише следното: "Solis stella… corpore est magno, coloure autem igneo, similis eius stellae quae est in humero dextro Orionis;… Hanc stellam nonnulli Saturni esse dixerunt…"Звездата на Слънцето… тялото ѝ е голямо (т.е. ярко), а цветът ѝ – огнен, сходен с тази на звездата в дясното рамо на Орион (т.е. Бетелгейзе)… Мнозина казват, че тази звезда е звездата на Сатурн“.

Това е още по-солиден пример – цветът на Бетелгейзе е съпоставен с този на Слънцето и на Сатурн, който е по-скоро е жълтеникавокафяв, отколкото червен. Тези наблюдатели описват и други звезди с правилния оттенък – особено внимание е обърнато на Антарес, червения гигант Алдебаран и червения гигант Арктур (всички са характеризирани като червени).

Промяната на цвета на Бетелгейзе може да бъде проследена. През 16-и век звездата вече е била по-червена от Алдебаран (според наблюдения, извършени от датския астроном Тихо Брахе). Днес тя все още е червена и доближава оттенъка на Антарес (звезда, чието име означава „подобна на Марс“).

Този преход (и времето, за който се случва) позволява на изследователите да изчислят сегашната възраст на Бетелгейзе и след колко време ще избухне в свръхнова.

„Самият факт, че е променила цвета си за две хилядолетия от жълто-оранжев на червен ни подсказва (наред с теоретичните изчисления), че нейната маса е 14 пъти по-голяма от тази на Слънцето, а масата е основният параметър, който дефинира еволюцията на звездите“, казва Нойхаузер.

„Днес Бетелгейзе е на 14 млн. години и се намира в късната си еволюционна фаза. След около 1,5 млн. години ще избухне в свръхнова“.

С други думи – ще се любуваме на този червен гигант още доста дълго време.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник: Obekti.bg