Трети случай на ебола в Кения засилва тревогите от разпространението на вируса

Трети човек в Кения е дал положителна проба за вируса Bundibugyo ebolavirus в първото регистрирано огнище на ебола в страната. Това се случва на фона на второто по мащаб огнище на заболяването в историята, което вече е отнело живота на над 4300 души и е заразило повече от 9000 в региона.

Случаят привлича внимание към намаляващата роля на Съединените щати в борбата с разрастващата се епидемия. Вашингтон изгради спорен карантинен център в Кения, съкрати здравните си програми в редица държави и наложи ограничения за пътувания от някои страни. Според експерти тези мерки са затруднили откриването и овладяването на заразата, като същевременно са задълбочили общественото недоверие, предава The Guardian.

САЩ създадоха карантинен център във военновъздушната база Лайкипия в Кения, където американски граждани, завръщащи се от Демократична република Конго, трябва да изкарват карантина. Проектът срещна силна съпротива от местното население, предизвика протести и доведе до съдебно решение за временно спиране на дейността му.

„Много кенийци бяха обезпокоени, защото не получиха информация защо се изгражда този център, кой ще го използва и какво налага създаването му“, заяви Алън Малече, изпълнителен директор на организацията Kenya Legal & Ethical Issues Network on HIV and Aids (KELIN).

Делото по случая трябва да бъде разгледано през ноември. По думите му в момента кенийците са „изключително предпазливи към всяка информация, която правителството предоставя за ебола“.

Критики към съоръжението отправят и американски експерти. Те поставят под въпрос дали САЩ изобщо имат правно основание да държат свои граждани под карантина на чужда територия и да ограничават завръщането им у дома.

„Това все още ли е разумно решение за САЩ? Не натоварваме ли прекомерно кенийските власти и това ли е най-безопасното място за американците?“, попита Дженифър Нуцо, директор на Центъра за пандемии към Университета „Браун“.

Тя подчерта, че в САЩ вече съществуват специализирани центрове за лечение на ебола.

„Американските данъкоплатци финансираха тези звена именно за подобни ситуации и е трудно да се разбере защо ще останат неизползвани“, каза Нуцо.

Безпокойството идва на фона на мащабните съкращения на американската подкрепа за здравни програми по света, включително закриването на USAID и намаляването на финансирането и персонала в институции като Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).

На 1 октомври CDC затвори офиси за превенция на ХИВ в Ангола и Южен Судан, като има планове да прекрати дейността и на звеното си в Зимбабве. САЩ значително намалиха програмите си и в Демократична република Конго, откъдето произхожда сегашното огнище на ебола, както и в държави като Кения, които са изложени на риск от разпространението му.

„Още когато САЩ внезапно прекратиха част от финансирането за борба с ХИВ, имахме сериозни опасения. Това доведе до затваряне на клиники и голяма тревога сред хората“, посочи Малече.

Според него двустранните преговори между САЩ и отделните държави за бъдещо сътрудничество се водят при недостатъчна прозрачност. Експертите предупреждават, че прекратяването на дългогодишни програми не само отслабва готовността на държавите да реагират на здравни кризи, но и намалява възможностите за ранно откриване на бъдещи заплахи.

Допълнително усложнение е и решението на САЩ официално да се оттеглят от Световната здравна организация (СЗО) през януари, което според специалисти затруднява международната координация при кризи като сегашната епидемия.

Първият пациент в Кения е бил местен гражданин, който се е разболял в Демократична република Конго, след което е преминал през Уганда и е пристигнал със самолет в Найроби на 3 октомври. Два дни по-късно той е починал в болница.

На 15 октомври властите съобщиха за втори случай на заболяването - 39-годишен мъж и близък родственик на първия пациент, който е развил симптоми по време на карантина. Два дни по-късно беше потвърден и трети случай - 65-годишна жена, също член на същото семейство.

Кенийското министерство на здравеопазването отчита като успех проследяването на контактните лица и поставянето им под карантина. В Найроби под наблюдение се намират около 108 души.

„Общото усещане е, че системата за проследяване на контактите работи“, каза Малече.

По думите му обаче много хора се питат как е било възможно заразен човек да премине през няколко държави, преди да бъде установено заболяването.

Особено големи са опасенията от евентуални ограничения за пътуване. След откриването на огнището през май САЩ въведоха ограничения за пътници от Демократична република Конго, Уганда и Южен Судан.

Сенаторът демократ Рафаел Уорнък и републиканецът Бил Касиди изпратиха писмо до бюджетната комисия на Сената, в което се противопоставиха на плановете на администрацията на Доналд Тръмп да съкрати програмите за превенция и наблюдение на ХИВ.

Според Уорнък закриването на USAID, излизането от СЗО и намаляването на международната помощ „подкопават готовността за справяне с епидемии“ и „сериозно отслабват способността на САЩ да защитават гражданите си от инфекциозни заболявания“.

„Тези съкращения водят до разпадане на международната инфраструктура за наблюдение на болести, която помага заплахи като ебола да бъдат засичани още преди да достигнат до нас“, предупреди той.

Дженифър Нуцо е на сходно мнение. Според нея инвестициите в програми като превенцията на ХИВ създават мрежи от лаборатории, медицински специалисти и логистични системи, които могат бързо да бъдат използвани и при други здравни извънредни ситуации, включително при огнища на ебола.