Възможно ли е ДНК да е оцеляла 6 милиона години в черупката на костенурка?

Следи от древна ДНК са открити във кости, превърнали се във вкаменелост, на изчезнала костенурка на възраст 6 милиона години. Това е доста впечатляващо старо доказателство за ДНК, което подсказва, че генетичният материал може да се запази много по-дълго, отколкото се смяташе досега.

Вкаменелостта, открита по карибското крайбрежие на Панама, се състои от счупена черупка, но останалият скелет е изгубен. Той принадлежи на вид костенурка от рода Lepidochelys, който се среща и днес под формата на морските костенурки атлантическа и маслинова ридлея. Точният вид на вкаменелостта не е 100-процента ясен, въпреки че се предполага, че тя принадлежи на новооткрит изчезнал вид.

В скорошно проучване учените обясняват как може да са открили следи от ДНК, заключени в запазените костни клетки на костенурката, наречени остеоцити. Докато разглежда остеоцитите под микроскоп, екипът забелязва вътрешни структури, подобни на "ядра". Тъй като ядрото е органелът в клетките, в който се съхранява ДНК, те провеждат тест за наличие на генетичен материал и за тяхна изненада той е положителен.

"В рамките на целия архив от вкаменелости на гръбначни животни на планетата това е било докладвано преди само в две вкаменелости на динозаври, включително един на Тиранозавър рекс", казва в изявление д-р Едуин Кадена, автор на изследването от Университета Росарио в Богота, Колумбия, и научен сътрудник в Смитсоновия институт за тропически изследвания в Панама.

ДНК се разрушава с течение на времето, което е жалко, когато се има предвид колко много информация за далечното минало може да съдържа. Макар че резултатът от теста е доста добро доказателство, че в остеоцитите от черупката на костенурката има генетичен материал, той не е пряка улика. За да потвърдят наличието на генетичен материал, изследователите би трябвало директно да идентифицират ДНК и да я секвенират.

Най-старата ДНК, която е била възстановена и секвенирана, е от мамут на 1,2 милиона години, намерен погребан в сибирската вечна замръзналост. При пет пъти по-голяма възраст от тази, доказателствата за ДНК в древната костенурка предполагат, че генетичният материал може потенциално да остане запазен в продължение на милиони и милиони години, дори в по-топли среди, които не са приятелски настроени към молекулите на ДНК.

"Тези данни демонстрират потенциала за запазване на ДНК в екземпляри, които са едновременно на милиони години и са от по-ниски географски ширини, което поставя под въпрос традиционните парадигми за запазване на биомолекули", пишат авторите на изследването.

Разбирането на генетиката на древните костенурки Lepidochelys би било особено интересно, тъй като за тяхната история и еволюция се знае много малко. Днес живеят само седем вида морски костенурки и повечето от тях са изправени пред безброй заплахи за съществуването си.

"Карибските вкаменелости от Панама, които успяхме да спасим през годините, помагат да се пренапише историята на морските гръбначни животни от провлака", обяснява Карлос Де Грасия, съавтор на изследването и докторант от Смитсоновия институт за тропически изследвания, който е финансиран от Панамската служба за наука и технологии.

Изследването е публикувано в Journal of Vertebrate Paleontology.

Източник: Obekti.bg