Ретинален имплант възстановява способността за четене при хора със слепота

Учени използваха очен имплант, за да подобрят зрението на десетки хора, останали функционално слепи поради свързана с възрастта макулна дегенерация (AMD). Имплантът, който е с размери 2 на 2 милиметра и дебелина едва 30 микрометра, се поставя хирургически под ретината, за да замести светлочувствителните клетки, загубени вследствие на заболяването, пише Nature.

Клиничното изпитване, описано днес в The New England Journal of Medicine, включва 38 души с напреднала форма на макулна дегенерация, при които ретината е силно увредена. Една година след поставянето на устройството, 80% от участниците са постигнали клинично значимо подобрение в зрението си.

„Там, където мъртвата ретина беше напълно сляпо петно, зрението беше възстановено“, казва ръководителят на изпитването Франк Холц, офталмолог от Университета в Бон, Германия. „Пациентите можеха да четат букви, думи и да функционират в ежедневието си.“

Въпреки някои незначителни усложнения, свързани с хирургичната интервенция, бордът за наблюдение на безопасността на изпитването прецени, че ползите от устройството надвишават рисковете. През юни компанията Science Corporation, базирана в Сан Франциско, подаде заявление за сертифициране, което би позволило устройството да се продава на европейския пазар.

„Смятам, че това е вълнуващо и значимо изследване, добре проектирано и анализирано. То дава надежда за възстановяване на зрението при пациенти, за които това досега беше по-скоро научна фантастика, отколкото реалност“, казва Франческа Кордейро, офталмолог от Imperial College London.

Макулната дегенерация е най-честата форма на нелечима слепота при възрастни хора. Съществуват два основни типа – „мокра“ и „суха“ AMD. Настоящото изследване обхваща хора със суха форма, която в напреднал стадий засяга около 5 милиона души по света. При суха AMD светлочувствителните клетки в централната част на ретината умират в рамките на години, оставяйки засегнатите с периферно зрение, но без ясно централно зрение. „Те не могат да разпознават лица, да четат, да шофират, да гледат телевизия“, казва Холц.

Светлочувствителните клетки (пръчици и колбички) преобразуват светлината в електрохимични сигнали, които се предават на други ретинални неврони, а те – на зрителните центрове в мозъка. Тъй като ретиналните неврони оцеляват при макулна дегенерация, учените предположиха, че светлочувствителен имплант, който електрически стимулира ретината според падащите върху него фотони, може да възстанови зрението.

Имплантът, наречен PRIMA (фотогалваничен ретинален микроимплант), е разработен първоначално от френската компания Pixium Vision и придобит от Science Corporation миналата година. Той е безжичен, за разлика от предишни ретинални устройства.

Използва се в комбинация с очила, които съдържат камера, заснемаща изображения и преобразуваща ги в инфрачервени светлинни модели, които се предават на ретиналния имплант.

Системата позволява на потребителите да увеличават и намаляват мащаба на обекти, както и да регулират контраста и яркостта, но според Холц е необходима месеци интензивна тренировка за оптимално използване.

В настоящото изследване 38 души са лекувани в 17 клинични центъра в 5 европейски държави, като 32 от тях са тествани година след имплантацията. Двадесет и шест са постигнали клинично значимо подобрение – средно с две реда надолу по стандартната таблица за очен тест. В повечето случаи зрението на участниците се е доближило до максималната резолюция, която PRIMA може да осигури.

В края на изследването повечето пациенти използват PRIMA у дома, за да четат букви, думи и числа. От 32-ма, 22 са оценили удовлетвореността си като средна до висока.

Въпреки това, въпросник за ежедневното качество на живот не показва значителни общи подобрения. Изследовател, работещ по терапии за загуба на зрение, който пожела анонимност, изрази пред списание Nature опасения, че интензивното обучение и мотивацията от получаването на иновативно устройство може да са повлияли на резултатите. Според него резултатите биха били по-надеждни, ако подобренията бяха сравнени с плацебо група, получила само очилата и обучението, но не и импланта.

Холц също признава, че настоящата система има ограничения и очаква бъдещите импланти да бъдат по-ефективни. „Това е първият голям пробив – отправна точка за по-нататъшно развитие“, казва той.

Друг проблем е максималната зрителна острота, която устройството може да постигне. PRIMA има само 381 пиксела, всеки с размер 100 микрометра. Холц признава, че четенето не е „бързо и плавно“, а зрението е черно-бяло, не цветно.

Холц казва, че физикът Даниел Палинкер от Станфордския университет, който първоначално е проектирал устройството, има идеи как един ден да се постигне цветно зрение. Следващо поколение устройство, по-голямо от PRIMA и с по-малки пиксели, би трябвало да осигури по-добра зрителна острота. „Това е началото на едно пътуване“, казва Холц.

Въпреки че устройството е тествано при пациенти с AMD, то може да помогне и на хора с други заболявания, при които фоторецепторите умират, но останалите ретинални неврони функционират – като при пигментен ретинит.