Възрастта, на която достигаме върха на емоционалната си интелигенстност

С всяка изминала възраст, хората се справят все по-добре със своите емоции, пише Psy Blog.

Според изследователи обаче, пикът на емоционалната ни зрялост настъпва през 60-те години от живота ни. Това е възрастта, в която хората обикновено са способни да виждат по-добре положителната страна на стресови ситуации и да са съпричастни към по-малко щастливите.

"Все по-ясно се вижда, че по-възрастните се концентрират върху социалните взаимоотношения и грижата за другите", казва професор Робърт Левенсън, съавтор на изследването и допълва: "Изглежда, че еволюцията е настроила нервната ни система по начин, които с възрастта оптимизират точно тези междуличностни и състрадателни дейности."

В едно проучване хора от различни възрасти са били поканени да изгледат видеоклипове с различно емоционално съдържание. 60 годишните са приели по-добре тъжните или жестоките сцени, за разлика от 40 и 20 годишните, като са се фокусирали върху положителните аспекти в клиповете. Те са се справили по-добре в използването на това, което психолозите наричат ​​"положително преоценяване". Младите хора обаче са били по-способни да се разсейват от видяното.

Друго изследване обаче показва, че възрастните хора са по-чувствителни към тъгата. "В края на живота хората често приемат различни гледни точки и цели, които се фокусират повече върху близки междуличностни отношения. По този начин те стават по-чувствителни към тъгата, защото споделеното преживяване на тъга води до по-голяма интимност в междуличностните отношения", констатира д-р Бенджамин Сийдер, един от авторите на изследването. 

"Да бъдеш чувствителен към тъгата е всъщност добро нещо", твърди професор Левенсън. "Тъгата може да бъде особено значима и полезна емоция в края на живота, тъй като ние неизбежно сме изправени и трябва да се справяме със загубите, които преживяваме в собствения си живот и с необходимостта да дадем утеха на другите".

В заключение, авторите на изследването заявяват, че за възрастните би било по-полезно, ако те останат социално ангажирани, за да използват натрупания си опит за положителната преоценка на стресиращи ситуации, вместо да се стремим да подобряваме единствено качеството им на живот.