Българинът иска пряко да влияе върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства

53,8% от българите са на мнение, че е нужно да се изработят системни механизми, чрез които гражданите пряко да влияят върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства. Това е един от изводите от национално представително социологическо проучване, осъществено в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост”. Проучването е осъществено от „Маркет Линкс” в периода 3 – 11 август 2016 г. По метода на прякото лично интервю са анкетирани 1000 пълнолетни граждани, подбрани по пол, възраст, регион и тип населено място. Проектът „Заедно за данъчна справедливост” се финансира от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята”.

Според 94,5% от пълнолетните българи икономическото неравенство е проблем за страната, като 77,1% уточняват, че „трябва да се полагат усилия за преодоляването му”.

Данъчната система е най-често използваният лост за преразпределяне на доходи в обществото, но според повечето българи у нас тя не изпълнява функциите си. Повече от половината от анкетираните (50,6%) твърдят, че данъците в България всъщност задълбочават неравенството, а 22,7% считат, че не внасят промени в разпределението на доходите. Около една пета от попитаните не могат да преценят.

Неодобрение към плоския данък

От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.

Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Според проведеното социологическо изследване, 32,8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).

За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12,5% от анкетираните.

При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48,3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.

От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22,8% от респондентите. Значителен (28,9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения.

Тоест в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера” на плоския данък.

Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко”, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци” и „бедните не плащат данъци”.

Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16,1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11,3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24,9%).

Най-силно одобрение от 47,7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.

Разточително правителство

Мерките, които може да повишат данъчните приходи често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърди тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.

С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7,2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно.

Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72,3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат.

В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги по сравнение с данъците, които плащат, попадат само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по този начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).

Жителите на София са най-склонни да се съгласят, че публичните услуги, които получават струват повече от данъците, които те плащат (18,1%).

Средната класа е против данъчните убежища

Почти две трети (63,6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29,5%.

В това число, едва 11,2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама.

Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71,8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76,8%).

Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема.

Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент” на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й.

Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.

Да затворим данъчните вратички

Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес”.

59,9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80,6% от българите.

По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и така в частния бизнес да остават повече пари.

Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е...”

Само 6,8% отговарят, че това е „проява на съобразителност”. Повече от половината (51,8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото.

Други 26,8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.

Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи.

Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15,3%).

Да плащат децата

Моралната присъда срещу неплащането на данъци, макар и ясно изразена, е повече или по-малко абстрактна: тя касае „Другите“. Като потвърждение на това, над 70% от българите са убедени, че най-големите данъчни хитреци спадат към „големия бизнес“.

В същото време, изправени пред перспективата от данъчно увеличение, българите са изключително чувствителни. Това се вижда от отговорите на централен въпрос в изследването: „Ако властта в България изпита сериозни финансови затруднения, кой от изброените варианти според вас е за предпочитане?”

Вариантите, накратко, са: теглене на заеми, вдигане на данъци, инфлация, съкращаване на публични разходи, друго. Оказва се, че само 11,9% са готови да преглътнат данъчно увеличение, докато 18% предпочитат да се вземе държавен заем.

„Затягането на колана” като начин за справяне с финансови проблеми на държавата е по вкуса на 12,5% от респондентите, но този процент всъщност е по-висок, тъй като значителен дял от анкетираните са предложили свои рецепти, включващи главно уволнение на държавни служители и борба с корупцията.

Защо българите са по-склонни да се теглят държавни заеми, вместо да се вдигнат данъците е интересен въпрос. Вероятният отговор се намира отново по оста „Аз – Другите”. По-високите данъци се плащат периодично и лично, докато дълговете се правят сега и се изплащат в далечното бъдеще от някой друг.

Данъците не са само за експерти

В отговорите на горния въпрос проличава друг важен феномен: 44,6% от анкетираните заявяват, че не могат да изберат начин за справяне с финансовите проблеми на държавата. Тоест те прехвърлят решението на компетентните политици или експерти. Сред жителите на малките градове се затрудняват да отговорят близо 50%.

Като цяло, данъчна култура демонстрират близо половината от анкетираните българи. Беше използван контролен въпрос: Кой тип данъци е най-важен източник на средства за хазната? 25,6% признават, че не са информирани. От респондентите, които имат мнение преобладават верните отговори: 42,1% правилно отговарят, че това е ДДС. Верният процент е още по-висок в София (49%) и при хората с доходи над 900 лв. (57,8%).

Крачка напред в развитието

Проектът „Заедно за данъчна справедливост” се фокусира върху страните от Глобалния Юг, тъй като укриването и избягването на данъци от мултинационалните компании има най-негативен ефект върху най-бедната част от населението на планетата.

Над 60% от българите заявяват, че световната данъчна система трябва да се реформира – като 40% са за радикална реформа, а 20,4% са за постепенни подобрения. По-малко от 2% считат, че днешната данъчна система е задоволителна.

От привържениците на глобална данъчна реформа, 33,5% твърдят, че ЕС трябва да има водеща роля в света. Сходен обаче е делът и на тези, които заявяват, че главната задача на ЕС е да запази данъчния суверенитет на отделните страни.

59,9% от българите считат, в една или друга степен, че България е развиваща се, а не развита страна. Само 10,8% е делът на българите, които поставят страната си в групата на развиващите се държави.

Това от своя страна обуславя отговорите на въпроса, дали България трябва да дава финансова помощ на по-бедните държави, или сама да получава пари от по-богатите. 16,5% от респондентите са съгласни страната да е международен донор. 56% са на мнение, че по-богатите държави трябва да ни дават пари.

Макар и да представя мозаечна картина за данъчните нагласи на българите, проведеното изследване е първото, което задава някои важни въпроси. Част от резултатите са очаквани: правителството пилее парите на данъкоплатците, хората считат, че данъчната тежест е твърде висока и като цяло очакват „богатите” да им дадат пари.

От друга страна, неплащането на данъци получава изненадвашо остра морална присъда. Офшорните зони са в „лошия списък“. Изразява се подчертана склонност за връщане към прогресивния данъчен модел. Икономическото неравенство се разпознава като проблем практически от всички българи.

Някои по-неясни нагласи също крият прогресивен потенциал: например активната реакция на 25% от населението срещу данъчните тарикати под формата на потребителски бойкоти, сигнали до данъчните служби и т.н. Важен е и фактът, че 20% от най-заможните българи са склонни да плащат по-високи данъци, за да бъде качеството на публичните услуги наистина високо.