Цените на храните вървят надолу за трети пореден месец в световен мащаб

Цените на хранителните стоки в световен мащаб падат за трети пореден месец през април, засегнати от икономическото и логистичното въздействие на пандемията, съобщиха от агенцията за храните на ООН, цитирани от Ройтерс.

Индексът на храните на Организацията на храните и земеделието (FAO), която измерва месечните ценови промени за зърнени култури, маслодайни семена, млечни продукти, месо и захар, е достигнал 165,5 пункта миналия месец, което е спад от 3,4% спрямо март.

Индексът на цените на захарта на FAO е паднал до 13-годишно дъно, като се е понижил с 14,6% от март. Кризата, предизвикана от коронавируса Covid-19 засегна търсенето, а понижаването на цените на суровия петрол също намали нуждата от захарна тръстика за производство на етанол.

Индексът на цените на растителното масло е спаднал с 5,2%, заради понижаващите се цени на палмово, соево и рапично масло. Млечният индекс също върви надолу с 3,6%, като цените на маслото и млякото на прах отбелязаха двуцифрено понижение.

Индексът на цените на месото се е понижил с 2,7%, като частичното възстановяване на търсенето на внос от Китай не успя да балансира спадовете във вноса на други места. 

„Пандемията удря както търсенето, така и предлагането на месо, тъй като затварянето на ресторантите и намалените доходи на домакинствата водят до по-ниско потребление и недостиг на работна ръка“, заяви старши икономист от FAO.

За разлика от останалите индекси, индексът на цените на зърнените култури на FAO e с почти незабележим спад, най-вече заради рязко поевтиняване на царевицата, компенсирано от значително повишаване на международните цени на пшеницата и ориза. Цените на ориза са се повишили със 7,2% от март, в голяма степен поради временните ограничения на износа от Виетнам, които впоследствие бяха отменени. Цените на пшеницата са нараснали с 2,5% на фона на съобщенията за бързо изпълнение на експортната квота от Русия.

Въпреки това цените на едрзърнестите културе, включително царевицата, са паднали с 10%, засегнати от намаленото търсене както на фуражи, така и на производство на биогорива.

FAO също разкри първите си прогнози за глобалното предлагане на пшеница през сезон 2020/21, като очаква световно производство на 762,6 милиона тона, съответсващо на нивото от 2019 г. Очакват се по-малки реколти в Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и Съединените щати. Това ще бъде до голяма степен компенсирано от по-големите реколти в Австралия, Казахстан, Русия и Индия.