Дебат: Да отпадне ли съгласието на близките при донорска ситуация

Тази година се навършват 50 години от първата бъбречна трансплантация на възрастен човек в България. По този повод се провежда разговор за донорството и проблемите, пред които сме изправени.

За този период са направени в България около 1500 бъбречни трансплантации, повечето от тях в Александровска болница. Към момента за трансплантация чакат 1039 души.

Темата коментира в сутрешния блок на БНТ1 онкоурологът проф. Петър Панчев.

"Каквато и програма да се приеме, по някакъв начин трябва да се стимулират тези, които са на преден фронт - координатори, реаниматори", каза проф. Панчев.

Той призова за законови промени, с които да се определи кои са близките на потенциалния донор - родителите или децата. Защото има казуси, в които едните разрешават, а другите - не. Най-добре е съгласието на близки да отпадне, коментира проф. Панчев и припомни, че е имало и такъв период, в който ситуацията с донорството у нас е била много по-добра.

България е била една от първите на Балканския полуостров, направила трансплантации, но сега изостава. 

На 1 млн. население трябва да има 14 потенциални донори, каза още проф. Петър Панчев, който даде добър пример от света - Хърватия. В Норвегия пък например се чака най-много половин година за донорство. Там няма проблем с донорството, 2400 км е най-голямата ѝ дистанция и системата е развита дотолкова, че се стига до там, че има в излишество донори. В съзнанието на хората няма страхове, че някой ще го окраде и няма страх от донорство на органи. 

Професорът смята, че при нещастен случай трябва да има закон, според който тежко пострадалият пациент по презумпция да се счита за съгласен да се използват органите му за животоспасяваща помощ, когато при него наистина има мозъчна и сърдечна смърт и той няма как да продължи живота си. 

Проф. Пенчев смята, че трябва да има широко допитване до обществото дали да се премахне изискването да бъдат питани близките при потенциално донорство.