Кой колко плаща за здраве? (сравнителен анализ)

Кой колко плаща за здраве? (сравнителен анализ)

Кой колко плаща за здраве? (сравнителен анализ)

Каква е цената на здравето в България? Ако прегледате месечната справка за заплатата си, ще видите, че като съвестен данъкоплатец плащате за здраве само 8%, удържани от доходите. Реално обаче, отговорите на този въпрос са поне толкова, колкото са пациентите, хронично болните и техните близки.

Реално са налице поне 7 различни начина/канала, чрез които вceĸи гpажданин плаща за здpаве - чpез данъци към центpалния бюджет, пpез меcтни данъци и такcи, със здравноосигурителни вноски, c официални доплащания за лекарства и медицински изделия, чpез регламентираните доплащания за дейност, избоp на екип, настаняване, пpез доброволни здравно-осигурителни дружества и pазбира се, c плащания „под маcата”.

Доплащанията до известна степен са нормален начин за финансиране на определени стоки и услуги, като те често имат възпиращ ефект върху свръхпотреблението на здравни услуги. В България обаче, по данни на Евростат почти половината от разходите за здравеопазване са „от джоба” (т.нар. out-of-pocket payments - OOPP). Огромен дял от тези разходи се дължи на разходите за лекарства и медицински изделия.

Докладите на ЕК сочат, че най-висок дял имат плащанията за лекарства – междy 60 и 70%, 15-20% са те за болнична помощ и cpедно 25-30% - за извънболнична помощ.

Известно е, че големите плащания от джоба за здраве създават неравенства и затрудняват достъпа до медицински грижи на бедното население, а също така създават и усещане за корумпираност и несправедливост. Решаването на този проблем не е лесно, тъй като от своя страна тези плащания имат връзка и с улеснен достъп до здравни грижи, което се счита за предимство на системата ни спрямо останалите близки европейски страни, а дори и някои от развитите западни.

В България е налице действаща система на нерегламентирани плащания, акумулираща огромен частен финансов ресурс, поради причини, характерни за страните от Източна Европа: екстензивно развита здравна система, ниско заплащане на висококвалифициран здравен персонал, слаб контрол и отчетност, лобистко законодателство и мащабна корупция.

Тази система съществено ограничава достъпа на големи групи от населението до качествени здравни услуги и не позволява вливането на допълнителен ресурс в недофинансирания сектор на здравеопазването. В резултат общите реални разходи за здравеопазване като дял от БВП са високи, но ефективността на сектора е изключително ниска.

При сравнителен анализ обаче се оказва, че обемът на тези плащания е напълно съпоставим с отделяните публични ресурси в сектора, което превръща разходите за здравеопазване в едно от най-големите пера в домакинските бюджети. Всичко това подкопава устоите на здравната реформа в България и в населението се създава нагласа за пълно отхвърляне на модела на социално здравно осигуряване и желание за връщане към стария модел на бюджетно финансиране на здравеопазването

Значимостта на проблема може да се съпостави и оцени, ако се знае, че подобен обем нерегламентирани плащания се наблюдава в азиатските страни, бивши съветски републики и в по-малки размери в страни от ЕС/Европа.

[[{"fid":"389563","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":258,"width":494,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Латвия е една от страните в Източна Европа, в които процентът на доплащане от пациентите в общия дял на разходите за здравеопазване е съизмерим с този на България – в рамките на 35-40% (2019, по данни Световната банка). Спрямо 2000 г. този показател е спаднал с над 10-15 пр.п. за разлика от България, където нивото му се движи около 40% през годините. Друга разлика е, че ако в България доминиращият дял от разходите се пада на структура като НЗОК (около 50%), то при Латвия имаме доминиращ механизъм на разплащане от правителствени фондове и схеми, т.е. данъчен режим.

По много показатели – социално-икономически и културни – нашата западна съседка Сърбия прилича на България. Процентът на доплащане за здраве там в края на 2019 г. е в рамките на 40% и нараства с около 10 пр.п. спрямо 2000 г.

Характерно за Сърбия, че не се използват достатъчно данъчните постъпления, а се разчита на структури като българската НЗОК и то дори в по-голяма степен отколкото у нас.

Албания е страната на Балканския полуостров с най-висок дял на OOPP разходите  - около 45%, като спрямо 2000 г. е направила едни от най-добрите реформи в тази област с редуциране на дела с около 15 процентни пункта.

Хърватия е много интересен случай. Това е страната с най-нисък дял на OOPP разходите на Балканите (около 10%) и с най-висок структурен дял на финансиране на системата на здравеопазване от здравни вноски в рамките на ЕС-27+ ЕИП и Великобритания (80%). В исторически план от 2000 г. досега делът на плащанията от джоба не е нараствал над 18 на сто.

[[{"fid":"389564","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":201,"width":470,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Словакия е страна, която има почти идентична структура на финансиране на системата на здравеопазване с тази на Люксембург - доминиращ дял на задължителен здравноосигурителен фонд (около 80%) и най-нисък дял в рамките на ЕС-27+ ЕИП и Великобритания на модел на финансиране, подчинен на данъчен режим. Преди началото на COVID-19 кризата делът на OOPP разходите е 18%, като спрямо 2000 г. нараства с над 5 процентни пункта.

По темата работи Живко Роев

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ