ТРАЙНА//// Митът, който убива емоционалната интелигентност

Представете си лидер с добре развита емоционална интелигентност (EQ). Как се държи? Как взаимодейства с екипа си? Как изглежда работата с него?

Ако си представите човек, който е щедър на похвали; който слуша и изглажда разногласията; който никога не крещи и винаги запазва самообладание, далеч не сте сами. Когато много хора си представят емоционално интелигентен шеф, първото нещо, което им идва на ум, е човек, който е мил.

Има само един проблем с това разбиране. Това, че емоционалната интелигентност е същото като това да си мил, е мит, който всъщност може да понижи вашата EQ, твърдят изследователи от Харвард и психологът и професор от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант.

Да си мил е хубаво, но това не е емоционална интелигентност

Важно е да се изясни още от самото начало – няма нищо лошо в това да си мил. Всъщност огромно количество изследвания показват, че обратното – да си гадняр, е ужасно за психичното здраве, производителността и дори рентабилността на екипа.

Вашата майка и учителката ви в детската градина са били прави, когато са ви научили да казвате „моля“ и „благодаря“, да бъдете внимателни към чувствата на другите и да предлагате помощта си на другите, когато можете. Никой не казва, че да си мил не е хубаво нещо. Но да си мил не е същото като да си емоционално интелигентен.

Емоционалната интелигентност включва водене на трудни разговори

Вземете за пример много обсъжданата идея за „психологическа безопасност“. Изследвания на Google и други показват, че тази концепция – дефинирана като убеждението, че можете да поемате рискове и да правите грешки без страх, че това ще доведе до наказание в работата, е ключово за доброто представяне на екипа. Това е качество, което е тясно свързано с емоционалната интелигентност на лидерите и способността им да съчувстват и да подкрепят другите.

Но според двама изследователи от Харвард, които са пионери в развитието на концепцията за психологическа безопасност, тя често бива разбирана погрешно. В скорошна статия в HBR Ейми Едмъндсън и Михаела Кериси изброяват редица митове за психологическата безопасност. Първият, който споменават, е че това не е същото като да си мил.

 „Разбирането, че психологическата безопасност е свързана с това да си мил или да се чувстваш комфортно, е едно от най-често срещаните погрешни схващания“, казват двамата.

Те твърде често виждат лидери, които смятат, че насърчаването на психологическа безопасност означава да предпазват екипите си от дискомфорт или негативна обратна връзка. Този тип поведение може да поддържа добрите нагласи за известно време, но убива откровеността. А това убива способността ни да растем и да бъден новатори, тъй като и двете разчитат на наличието на точна информация за самите нас и света.

„Безопасността и комфортът не са синоними. Безопасността е условието да бъдеш защитен от опасност, вреда или нараняване. Комфортът е състояние на спокойствие и свобода от болка. Желаейки да бъдат мили, хората избягват да бъдат честни и, независимо дали го осъзнават или не, те си сътрудничат в създаването на невежество и посредственост“, предупреждават Едмъндсън и Кериси.

Адам Грант споделя това виждане

Тези изследователи от Харвард не са единствените експерти, които посочват, че лидерите често стават жертва на мита, че да си емоционално интелигентен и да си мил е едно и също нещо.

В своя подкаст WorkLife, психологът от Уортън Адам Грант наскоро изрази мнение, че много хора погрешно разбират психологическата безопасност: „Идеята за психологическа безопасност не е, че трябва да сте защитени от дискомфорт, а точно обратното – че можете да водите неудобни разговори... целта е всичко да може да бъде обсъждано“.

Противно на този мит, емоционалната интелигентност не прави екипа ви постоянно емоционално комфортен. Вместо това, Грант я определя като ситуация, в която „мога да ви дам честна обратна връзка, без да се притеснявам, че това ще нарани егото ви или ще ви съсипе деня, и знам, че ще я приемете като възможност за растеж.“

Истинската емоционална интелигентност не е избягването на трудни разговори. Тя е способността да ги водите и все пак да се уверите, че другата страна се чувства уважавана.

Да дадете негативна обратна връзка, за да помогнете на някого да расте, не е особено приятно преживяване. Не е мило. Но е мило. Несъгласието с погрешното предложение на колега няма да ви помогне да спечелите наградата „Мис/Мистър Конгениалност“. Но ако в крайна сметка това помогне за спасяването на важен проект, емоционалната интелигентност е свършила работа

Да се научите как да споделяте с уважение необходима, но и неприятна информация, е ключов аспект от развитието на емоционалната ви интелигентност като лидер.

…………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев