Кой печели AI битката между САЩ и Китай?

Въпреки че никой не е развял официално карирания флаг в състезанието между Съединените американски щати и Китай за надмощие в областта на изкуствения интелект, пазарите залагат, че САЩ все пак ще победят. Производителят на чипове Nvidia наскоро стана първата компания в света с пазарна капитализация от 4 трилиона долара, а нейният главен изпълнителен директор Дженсън Хуанг придоби статут на световна рокзвезда.

Microsoft, най-големият инвеститор в организацията с идеална цел OpenAI, не изостава много с оценка от 3,7 трилиона долара. Но ранното лидерство не гарантира победа, особено когато става въпрос за иновации. Почти не минава ден без някоя новина за изключителните постижения на Китай в областта на изкуствения интелект. 

САЩ може и да са открили нови пътища с ChatGPT на OpenAI, но китайският DeepSeek шокира света по-рано тази година с цената и ефективността на обработката на своя голям езиков модел R1. А по-рано този месец китайският стартъп Moonshot AI пусна впечатляващия си модел Kimi K2, който превъзхожда западните конкуренти по няколко ключови показателя.

Много фактори оказват влияние върху надпреварата в областта на AI - не само мощните чипове на Nvidia, но и талантът, софтуерът и стратегическата насоченост. Засега полупроводниците са очевиден стратегически ресурс, който работи в полза на Америка. В рамките на своята политика "малък двор, висока ограда" администрацията на Байдън наложи строги ограничения върху износа на съвременни полупроводници. Това обаче даде обратен ефект, като насърчи агресивния стремеж на Китай да разработи собствени чипове с изкуствен интелект.

В крайна сметка надпреварата в областта на AI ще се определи не толкова от хардуера, колкото от стратегическите пробиви в софтуера, пише в свой анализ за Project Syndicate Стивън Роуч, преподавател в Йейлския университет и бивш председател на Morgan Stanley Asia. 

Според него, независимо от наскоро обявения от президента на САЩ Доналд Тръмп план за действие в областта на изкуствения интелект, Китай е добре позициониран в дългосрочен план. Глобалният иновационен индекс 2024 (GII), който оценява иновационните постижения на 133 държави по 78 отделни показателя, класира Китай на 11-то място - драматично повишение в сравнение с преди 15 години, когато той беше на 43-то място. В същото време САЩ остават около третото място.

Въпреки че рамката на GII предоставя цялостен преглед на прилива и отлива на иновациите по света, тя пропуска една ключова част от пъзела: основните теоретични изследвания. Правителственото управление играе решаваща роля тук. За разлика от частните участници, които са мотивирани от търговска възвръщаемост, публичната подкрепа дава на учените свободата да разширяват привидно абстрактните граници на знанието.

По този показател САЩ изостават опасно много. Въз основа на официалната статистика на Националната научна фондация (NSF) делът на федералното правителство в общите разходи на САЩ за научноизследователска и развойна дейност бележи низходяща тенденция от 1964 г. насам, когато е достигнат пикът след изстрелването на съветския космически апарат "Спутник". По-специално за фундаменталните научни изследвания делът на федералното правителство в общите разходи е спаднал от малко под 30% в края на 70-те години до около 10% през 2023 г.

Още по-смущаващо е посегателството на администрацията на Тръмп върху научните изследвания и висшето образование (уж за да се премахнат програмите за многообразие, равенство и приобщаване), както и антикооперативното мислене, насърчавано от все по-тревожната синофобия в Америка. Според подробна оценка на научноизследователската и развойната дейност, публикувана наскоро от Американската асоциация за развитие на науката, предложението на Тръмп за бюджет за 2026 фискална година вероятно ще намали федералното финансиране за фундаментални научни изследвания до едва 30 млрд. долара, което е с 34% по-малко от предвидените 45 млрд. долара за фискалната 2025 година. Въз основа на показателите на NSF това би означавало връщане към нивата, наблюдавани за последен път през 2002 г.

В другия край на спектъра Китай влага средства в изпълнението на амбициозната си програма в областта на науката и технологиите, като през 2023 г. на него се падат 28% от световните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност - малко след САЩ с 29%. При положение, че китайските разходи за НИРД нарастват със среден годишен темп от почти 14% през последните десет години, което е над три и половина пъти повече от темпа на САЩ (3,7%), сближаването най-вероятно е настъпило още през 2024 г.

Макар че липсват сравними данни за основните научни изследвания в отделните държави, Джими Гудрич от Центъра за стратегически и международни изследвания, се е опитал да ги изчисли. Неговата екстраполация на тенденциите в растежа на китайската научноизследователска и развойна дейност води до зашеметяващото заключение, че администрацията на Тръмп е в процес на отстъпване на дългогодишното лидерство на Америка в областта на подкрепяните от правителството фундаментални изследвания.

Защо? Същият въпрос може да се постави и по отношение на много от политическите обрати на Тръмп 2.0 - от митата до съкращаването на чуждестранната помощ и отмяната на инициативите за чиста енергия. Повечето от тези действия бяха очертани в Проекта 2025 на фондация "Херитидж" - консервативната програма за втория мандат на Тръмп. Но една от основните цели на проекта уж беше "да се защити, ангажира и фокусира американската иновационна екосистема". Последвалият погром върху фундаменталните изследвания е всичко друго, но не и това. Напротив, то граничи с икономическо и конкурентно самоубийство, пише Роуч. 

Китайският президент Си Дзинпин е на точно обратното мнение. Продължавайки фокуса на предшественика си върху "научното развитие", Си отдавна подчертава значението на фундаменталните изследвания като стълб на китайските иновации. В началото на 2023 г. той твърдеше, че "укрепването на фундаменталните изследвания е спешно изискване за постигане на по-голяма самостоятелност и сила в науката и технологиите и е единственият начин Китай да се превърне в световен лидер в науката и технологиите".

Днешната глобална битка за надмощие в сферата на AI често се позиционира като конфликт между две системи: американският пазарен модел и подкрепяната от държавата индустриална политика на Китай. Но фундаменталните изследвания са големият изравнител. Независимо от това дали публичният или частният сектор движи системата, иновациите в крайна сметка произтичат от науката и нейните открития.