На Сирни заговезни искаме прошка и прощаваме

Днес е Неделя Сиропустна, наричана още Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. Казва се още Прошка и Поклади.

В понеделника след Сирни заговезни започва Великият пост, който предшества Великден - за последно се ядат сирене, млечни продукти и яйца.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. 

За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На този ден вечерта във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Вечерня с взаимно опрощаване. В храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), които след като прегорят, се прескачат за здраве, припомня DarikNews. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.