Наближава ли залезът на Тадж Mахал?

Тадж Махал е великолепна гробница - една от най-красивите сгради в света, построена в град Агра през 17-и век от император Шах Джахан в памет на любимата му кралица Мумтаз Махал. За построяването й е използван мрамор с уникалното свойство да изглежда розово сутрин, бял следобед и млечен вечерта. Тадж Махал е част от световното културноо богатство на Юнеско и годишно е посещаван от милиони туристи от цял свят.

Но от дълги години Тадж Махал наистина е започнал да губи блясъка си, пише ВВС. В стените зейват пукнатини, мраморът се руши и губи цвета и блясъка си. Основите отслабват, зейват пукнатини и в мраморния купол, а горните части на минаретата са на ръба на колапса. По-рано тази година два стълба от външна част на сградата се сринаха под напора на ветровете.

През юли защитникът на околната среда и адвокат Махеш Чандра Мехта подава петиция до Върховния съд на Индия с призив за нови усилия за спасяването на Тадж Махал, критикувайки "летаргията" на държавните и федералните служители към съдбата на най-известната сграда в Индия. 

"Тадж Махал трябва да бъде защитен. Ако обаче безразличието на длъжностните лица продължава, той трябва да бъде закрит и дори разрушен", предупреждава Мехта.

Петицията не е първата на Мехта. Адвокатът се опитва да накара индийските власти да предприемат действия за запазване на Тадж Махал от средата на 80-те години на миналия век, когато замърсяването на въздуха вече е представлявал сериозен проблем както за хората, така и за сградата. На 50 км от Тадж Махал има голяма нефтена рафинерия. В района има химически заводи и леярни. Още през 1978 г. експерти провеждат проучвания за качеството на въздуха в и около Агра, констатирайки силно завишени нива на серен диоксид и фини прахови частици във въздуха. 

Комбинирайки се с влагата, замърсителите причиняват киселинни дъждове, които се просмукват в повърхността на мрамора, правейки го жълт.

В началото на 90-те Върховният съд изготви списък с мерки за намаляване на замърсяването в района. На местните компании бе разпоредено да използват само природен газ като гориво. Използването на въглища бе забранено. Беше наложена забрана и върху дизеловите автомобили и машини в града. Бе забранено реките на река Ямуна, на чиито брегове се издига Тадж Махал да се ползват за напояване и къпане на допитък и за пране. През 1998 г. се създаде защитена зона около паметника с площ от над 10 400 кв. км.

Въпреки строгите забрани обаче, те не се спазват. Токсичните отпадъчни води от промишлените отрасли в и около Агра продължават да се изхвърлят в река Ямуна и замърсяването на въздуха продължава да нараства с тревожно темпо. 

"Фабриките по протежение на реката от Делхи до Агра източват своите химически и други отпадъци директно в реката", казва журналистът и еколог Бриж Кханделвал. "Канализациите се изливат директно в Ямуна. Рибите не могат да оцелеят при тези условия. Без тях неконтролируемо се множат мухи, комари и други насекоми, които се загнездват около Тадж Махал, а техните изпражнения също обезцветяват паметника.

Драстичното спадане на нивото на реката от десетилетия насам пък заплашва дървените основи на колосалната сграда. Те започват да изсъхват и да се пропукват, заплашвайки целия монумент да рухне. 12,5 хил. тона е тежестта само на купола на Тадж Махал. Днес нивото на подпочвените води е намаляла до тревожни 35 м. Изсъхването на речното корито от своя страна води и до отделянето на допълнителни прахови частици, които при вятър развалят повърхността на мрамора. 

Махеш Чандра Мехта с тревога споделя, че не вижда никаква надежда монументът да бъде спасен и вероятно настъва денят, в който ще остане само споменът за Тадж Махал.