Амнести интернешънъл: Законите за изнасилване в цяла Европа са опасни и остарели

Законите за изнасилване в цяла Европа са "опасни и остарели", според нов анализ на международна организация за защита на човешките права, Амнести интернешънъл, съобщава CNN.

Според проучването, от 31 европейски държави само осем - Ирландия, Великобритания, Белгия, Кипър, Германия, Исландия, Люксембург и Швеция - имат закони, определящи секса без съгласие като изнасилване. Огромното мнозинство от страните в Европа признава изнасилването само когато е налице физическо насилие, заплаха или принуда, посочва Амнести.

В Хърватия изнасилвачи могат да бъдат осъдени на максимум 10 години, докато за секс без съгласие - най-много на 5.

В Малта законодателството относно сексуалното престъпление е формулирано в контекста на "престъпления, засягащи добрия ред на семействата".

Във Великобритания една от всеки седем жени съобщава, че е преживяла някаква форма на сексуално насилие, което поставя страната сред петте държави с най-много регистрирани случаи на сексуални атаки. Въпреки това, броят на издадените присъди за изнасилване е спаднал с 23% 2018 г. в сравнение с предходната година, според данни на Кралската прокуратура.

Само в Европейския съюз при 9 млн. жени на възраст над 15 години - най-малко една на всеки 20е била изнасилена. Но без законови разпоредби за гарантиране на справедлив процес, жените често избират дори да не съобщават за изнасилването. Съгласно специален доклад на Европейската комисия от 2016 г. относно "насилието въз основа на пола", близо една трета от анкетираните (27%) заявяват, че има случаи, при които сексът без съгласието бива напълно оправдан. Навсякъде из континента слабото законодателство, съчетано с "опасната култура на обвиняването на жертвите", има отрицателно въздействие върху жертвите на сексуално насилие, които искат да защитят правата си.

Амнести интернешънъл призовава правителствата в цяла Европа да приведат законодателствата си в съответствие с международните стандарти за правата на човека. "Сексът без съгласие е изнасилване, точка", настоява Анна Блуш, изследовател по правата на жените в Западна Европа. "Страхът на жените да не им бъде повярвано се потвърждава отново и отново, след като ставаме свидетели на смели жертви, които често се провалят в търсенето на справедливост, задари остарели и вредни определения в законите срещу изнасилването и биват третирани ужасно от служители на правосъдието", апелира Блуш.

Въпреки че е важно страните да постигнат съгласие относно законовото определение за изнасилване, това е една от многото стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се защитят законово правата на жертвите на сексуално насилие. 

Нолин Блекуел, адвокат по правата на човека и главен изпълнителен директор на Кризисния центъра за изнасилени в Дъблин заявява, че опитите жертвата да бъде унизена и дискредитирана в съда, сочат дълбоко вкоренено обществено възприемане, че жертвата е отчасти отговорна за своето изнасилване. 

Джоргита Паркюрин, експерт по насилието въз основа на пола в Европейския институт за равенство между половете, казва, че наложеното обществено мнение подчертава значението на образованието на обществеността не само по отношение на това какво означава съгласие, но и по отношение на ролята, която неравенството между половете играе в насилието, основано на пола. "За да имаме ефективни закони и координирани политики, основани на доказателства, трябва да започнем от образованието", каза Паркюрин. "Действията ни не трябва да се съсредоточават само върху наказателното преследване, а върху предотвратяването на насилието като цяло срещу жените, предотвратяването на изнасилването и борбата с основната причина за неравенството между половете", настоява тя.

"Ние знаем, че жените често не съобщават за изнасилване или сексуално насилие поради срам, липса на подкрепа, страх да неим се повярва, да бъдат обвинени или дори да преживява още по-голямо насилие и унижение, но също така е част от социалното неравенство между жените и мъжете, базирани са само един елемент", заключава Паркюрин