Предизвикателствата пред бизнеса за прехода към кръгова икономика

Намаляване на употребата на пластмасовите продукти, правилно рециклиране на отпадъците и въвеждането на "устойчивата" мода бяха сред акцентите в първия панел на XII Зелен форум, организиран от списание "Мениджър". Представители на бизнеса и институциите споделиха какви са предизвикателствата пред прехода към кръгова икономика, и отбелязаха някои от добрите практики на пазара у нас. Основният фокус беше поставен върху решенията, които компаниите трябва да интегрират за изпълнението на т.нар. Директива за пластмасата на ЕС, която влиза в сила от 3 юли т.г. 

"Двата основни принципа на устойчивото потребление от една страна са многократната употреба на ресурсите, не само в контекста на конкретни потребителски пластмасови продукти, и другото е възможността да заместим потреблението или по-скоро да се откажем от употребата на някои стоки. Естествено, целта на директивата е намаляването на определени отпадъци в морската среда и оттам тръгва посоката на мерките", обясни Антон Пейчев, старши експерт в Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерство на околната среда и водите. 

Той определи като най-рестриктивна мярката ограничаването на продуктите. "Няколко вида пластмасови продукти за еднократна употреба ще бъдат изведени от пускане на пазара. Това са сламки, пластмасови чинии и прибори, дори пластмасовите клечки за уши. Всички такива стоки, които вече са достъпни на пазара до влизане на директивата, обаче, ще могат да бъдат търгувани на крайните потребители. Целта е от даден момент нататък да се спре пускането на нови такива продукти на пазара, за да могат те постепенно да изчезнат от потреблението. Пластмасовите чашки не се забраняват, но наред с пластмасовите кутийки за храни ще трябва да бъдат трайно намалени като използване", уточни Пейчев. 

От МОСВ планират да направят допълнителна кампания, за да информират крайните потребители за промените, които настъпват с навлизането на директивата. Пейчев уточни, че за определена група продукти, за които е установено, че са сред най-големите замърсители, се въвежда изискването допълнително производителите да финансират разходите за почистване. 

Той отбеляза също, че за пръв път има разделно събиране на вид продукт и това е пластмасовата бутилка. "Досега в политиките по отпадъците имахме разделно събиране и рециклиране по видове материали, но за пръв път имаме конкретен акцент към бутилките. От една страна това са едни от големите замърсители по плажовете, но от друга страна това е най-скъпият и качествен материал от видовете пластмаса", посочи експертът от МОСВ.  

И още едно изискване - директивата ще наложи специфично задължение върху капачките. Според Пейчев, един от основните моменти е промяната в потреблението, защото в много случаи има съществена разлика в това да искаш да потребяваш и действителната нужда да употребяваш конкретен продукт. 

[[{"fid":"375817","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":506,"width":864,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

По думите му, едно от основните неща, които трябва да се разглеждат, е възможността за кръгови модели и за предоставяне на стоките като услуга. "Това, в един широк контекст, е закупуването на определени продукти, както и предоставянето им под наем. Това е интересно направление, особено по отношение на кетъринг услугите и на тези, които използват еднократните продукти, било то чинии или прибори, които ще бъдат забранени", добави Пейчев. 

Той отбеляза, че всички политики имат своето икономическо измерение. "Когато правим политиките, било то на ниво ЕС или на ниво държава, ние трябва да гледаме цялата картина на разходите. Не трябва да забравяме, че отпадъците и тяхното управление или по-скоро нерегламентираното им изхвърляне и нуждата от последващи разходи значително надвишава това, което е за икономиката промяната от едни модел към друг модел", отбеляза Антон Пейчев.

По темета за ролята на организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци говори Даниел Николов, търговски директор, Еко Партнърс България. 

"Тази директива засяга и организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки", каза Николов и отбеляза, че с всяка година целите, които им предоставят от МОСВ се увеличават. "За тази година общо от цялата кошница от материали, които трябва да се рециклират, имаме 61%, които биват рециклирани. Пластмасата има най-високо увеличаване на това рециклиране - от 22,5% на 30%. И така поетапно всяка година тя ще се качва с по 5%. Целта е в бъдеще да се достигната около 80-90% рециклиране на материалите. Това са заложените цели и ние трябва да ги следваме, за да имаме по-чиста природа и да живеем по-добре", добави Николов. Той обаче отбеляза, че това ще бъде труден процес у нас. 

Търговският директор на Еко Партнърс България припомни, че преди 2-3 години Китай е спрял да внася остатъчни суровини от Европа, което е довело до едно пренасищане на тези суровини, като в същото време се установило, че те не могат да бъдат рециклирани дори в световен аспект, дори в развитите държави, в Европа и в Америка, защото се оказало, че няма достатъчно рециклиращи предприятия, които да поемат цялото това потребление на консуматорите.

"Всичко това налага по-драстични мерки и довежда до по-големи разходи за нас, като организации, както и за производителите, които трябва да започнат да плащат по-високи такси за рециклирането на опаковките, които пускаме на пазара в България", коментира още той. 

[[{"fid":"375818","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2048,"width":3073,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Даниел Николов, търговски директор, Еко Партнърс България. Снимка: Юлиян Донов

На помощ обаче идват новите технологии. "Освен да събираме и рециклираме материалите, които обществото изхвърля в цветните контейнери, ние искаме да популяризираме идеята това да се случва по правилния начин и да инвестираме в нови технологии, които да подпомагат тази дейност. Ние сме най-младата организация на пазара от всички съществуващи, която функционира вече пета година. Лицензирани сме от края на 2016 г. и оттогава досега се развиваме с доста бързи темпове. Това, което сме успели да постигнем за цялото това време е пазарен дял от 13,5%. Участваме и в редица кампании, които целят обществото да се приучи да изхвърля отпадъците си разделно", похвали се Николов. 

По думите му, единственото автоматизиране на рапределянето на видовете опаковъчни материали се извършва на стъклото и на металите. Всички останали материали се сепарират ръчно. 

"Във връзка с директивата за 8-те вида пластмаси, която от 3 юли забранява определени продукти, ние рециклираме над 80% от материалите. Досега задължението беше 60% от всички опаковъчни материали, които са пуснати и заплатени към нас на пазара, трябва да бъдат събрани и предадени в рециклиращи предприятия. Тази година процентът е 61%, като той се вдига и по отделните материали. Ние сме изградили за нашите фирми и членове в организацията различни финансови условия за ползване на нашите услуги, но и система за отчитане на опаковките, която се случва електронно. Чрез нея фирмите отчитат електронно и заплащат таксите си към нас", обясни още Николов. 

Еко Партнърс България обслужва 16 общини на територията на страната без партньорство с други организации и управляват 3200 съда за разделно събиране на отпадъците. Една от иновациите, които представи Еко Партнърс България пред зрителите на Зеления форум, е машината за трошене на стъклени опаковки. Тя вече е поставена безвъзмездно в над 60 барове, клубове, ресторанти, хотели, като за последната година над 30 тона е събраното и рециклирано количество стъкло от тези машини. 

Еко Партнърс България се похвали и с разработената демо версия на мобилно приложение, с което всеки потребител може да сканира баркодовете на опаковките и така да разбере от какъв материал са изработени опаковките, дали се рециклират и къде могат да бъдат изхвърлени - в случая къде се намират най-близките контейнери на фирмата за изхвърляне на съответната опаковка. Припожението включва още и правилата за разделно събиране на отпадъци, обяснения за знаците върху опаковките и видовете материали, от които те се произвеждат.  

[[{"fid":"375819","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":476,"width":854,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

От Филип Морис България обърнаха внимание на факта, че са една от по-новите индустрии, които влизат в обхвата на директивата и вече имат няколко задължения по нея - да приканят хората да променят поведението си свързано със замърсяването с цигарени фасове. 

"Преди да видим директивата в сегашния й вид, Европейската комисия е направила едно проучване на 10-те най-често срещани пластмасови продукти за еднократна употреба по крайбрежията на ЕС. Най-негативното е, че имено цигарените фасове са най-често срещаният отпакъд по крайбрежията. Ето защо в директивата са включени редица изисквания към производителите на тютюневи изделия. Основното изискване за тях е маркировката за всички тютюневи изделия с филтри. Причината - филтърът съдържа целулозен ацетат, това е биопластмаса, направена от дървесна целулоза и в зависимост от външните условия, на цигарения фас може да му отнеме от 3 месеца до 15 години, за да се разгради. 10 000 фаса се изхвърлят неправилно всяка секунда по света. Това означава, че след 10 години в моретата ще има повече фасове, отколкото риба", каза Диляна Якова, мениджър “Регулации и устойчиво развитие“, Филип Морис България. 

На местно ниво Филип Морис България от миналата година стартира кампанията #ПромениКартинката като кампанията започва от плажовете по Българското Черноморие. От компанията се нядават това да доведе до промяна в потребителското поведение, така че хората да спрат да изхвърлят фасовете си на плажа.

[[{"fid":"375820","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2048,"width":3073,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Диляна Якова, мениджър “Регулации и устойчиво развитие“, Филип Морис България. Снимка: Юлиян Донов

По темата за "устойчивата" мода говори Геновева Петрова, основател и изпълнителен директор на "Ремикс" - първият мащабен сайт за онлайн продажба на мода втора употреба в Централна и Източна Европа. Производството и логистиката му са базирани в България, но продажби се осъществяват в още 8 държави, като сайтът продава над 5000 модни марки.

"Модната и текстилната индустрия е в топ 3 на замърсителите на планетата. Ние сме първата компания, която предложи на клиентите си, освен да купуват мода, да ни продават своите дрехи и аксесоари, но като спазваме строги критерии за качество. По този начин помагаме на потребителите да почистят гардеробите си и в резултат на това да получат някакво заплащане от нашия сайт, като парите могат да се използват за други стоки в сайта или да се получат директно от потребителите. Те могат да участват и в една добра кауза, като могат да дарят пари директно на SOS Детски селища Българи", обясни Петрова. 

По думите й, променяйки поведението на потребителите, превръщайки продуктите в цикъл, а не в продукти за еднократна употреба, слагайки фокуса върху качеството, ние имаме своето място в така наречената "Зелена сделка" или кръгова икономика. "Освен ползите на изгодната сделка, е че се обличаш уникално", подчерта тя и прогнозира, че в следващите 5 години пазаруването на мода second hand да надмине в пъти оборота на бързата мода. 

[[{"fid":"375821","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2048,"width":3073,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Геновева Петрова, основател и изпълнителен директор на "Ремикс". Снимка: Юлиян Донов

Последна в първия панел по темата за Директива 2019/904 на ЕС за пластмасовите продукти за еднократна употреба говори Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова Асоциация Полимери. 

Тя припомни, че от 3 юли напълно ще бъдат забранени пластмасовите сламки, клечки за уши, чинии и прибори за еднократно ползване (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), бъркалки за напитки, пръчки за балони, контейнери  за храна и чаши за напитки, изработени от ЕПС, продукти, изработени от оксоразградими пластмаси. Освен това, чашите, дамскитепревръзки и хигиенните материали, както и влажните кърпички ще трябва да имат определена маркировка. Капачките на бутилките за напитки /до 3 л/ пък трябва да бъдат трайно прикрепени за бутилката. 

И още, въвежда се минимално съдържание на рециклиран материал от 25% за ПЕТ бутилките от 2025 г.,  30% за всички бутилки до 2030  г. изчислено като средна стойност за всички бутилки от ПET, пуснати на пазара на територията на съответната държава- членка. 

[[{"fid":"375822","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":503,"width":833,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Цветанка Тодорова, председател на УС на Браншова Асоциация Полимери

Цветанка Тодорова видя като проблем за бизнеса, че всяка чаша трябва да бъде маркирана индивидуално, което в определени случаи е технически невъзможно. "Другият проблем е, че маркировката трябва да бъде на езика на държавата, в която продуктът се пуска на пазара", посочи тя. 

"Ние, като бизнес бихме искали да има стимулиращи мерки за компаниите за прехода от производството на пластмасови изделия за еднократна употреба към изделия от биоразградими материали. Започва да се работи и по екодизайна", отбеляза председателят на УС на Браншова Асоциация Полимери. 

"За съжаление, действително проблемите за замърсяването на околната среда се прехвърлят върху пластмасите, не че не са, вес пак и ние като бизнес искаме околната среда да е чиста. Целият проблем идва от певедението на потребителите и за съжаление пластмасите са един от най-удобните инструменти за политическо говорене. Тази директива беше приета в изключително кратки срокове и общо взето експертното мнение на бизнеса не беше чуто от политиците в Брюксел", каза още Цветанка Тодорова. 

Генерални спонсори: Еко Партнърс България; Филип Морис България

Събитието се реализира с подкрепата на: Нестле България; Шнайдер Електрик; Remixshop.com; Карготек България; Shell България

Медийни партньори: bTV, dir.bg, goBio, Bloomberg TV Bulgaria  Dnes.bg

Партньор локация: Интер Експо Център