17-и зелен и енергиен форум: Как бизнесът реагира на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите?

Как бизнесът усеща Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) – като регулаторен натиск, административна тежест или просто допълнителен разход. Този въпрос зададе Петко Трухчев, преподавател по дисциплината „Енергийна политика“ към катедрата „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС, който бе модератор на „Fireside chat: CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) – бизнесът пред новите правила от 2026 г.“, част от 17-ия Зелен и енергиен форум, организиран от сп. „Мениджър“.

„CBAM в момента е океан от въпроси. Към момента със сигурност има административен натиск. Доста неща все още са неясни и тепърва предстоят да бъдат одобрявани. За бизнеса се изисква допълнителен ресурс – не само административен, но и човешки, който да може да следи всичките промени и ако може да адаптира към своите нужди и съответно да може да изпълни изискванията, които започват от следващата година, а именно за вноса на продукти, които попадат под CBAM да бъдат закупени и предадени CBAM сертификатите“, отговори Павел Шейтанов, корпоративен трейдър във Vertis Environmental Finance.

Той отбеляза, че задължението попада върху вносителя, като той може да бъде същия като компанията, която е износител, но може да бъде и различна.

„Задължението е на този, които декларира стоките за първи път в Европа – този, който ги внася от трети страни в Европа. Негови са всички административни задължения да докаже емисиите, които са свързани със стоките. Негово задължение е да представи цялата документация, да я изиска от производителя на стоките, да ги представи и да бъдат одобрени. Негово задължение е да закупи и предаде тези CBAM сертификати“, добави Шейтанов.

Той обясни, че емисиите зависят от производителя и ако те не могат да бъдат доказани от производителя се преминава към емисионния фактор от съответния продукт от съответната държава.

„Всяка държава вече има определен емисионен фактор, като той е сравнително по-висок от нормално, който би могъл да бъде доказан, но ако не може бъде доказан се преминава към него и се изчисляват на база на съответния фактор с държавата производител“, каза Шейтанов.

На въпрос дали има вариант да не декларираме точното количество на въглеродни емисии, което внасяме със съответния продукт или стока, ако има разминаване между страната производител и нормите, приети от ЕС, Шейтанов отговори, че със сигурност ще има разминавания, тъй като на ниво Европа процесът тепърва се изяснява.

„Самата администрация също трябва да бъде подготвена. Производителите в трети държави също не са подготвени и не са до такава степен организирани да могат да изпълнят европейските задължения и да попълнят европейските декларации. За тях също е нещо ново. Самият вносител следва предварително да провери тази информация – дали ще бъде налична, дали ще може да я предостави и дали ако има някакви разминавания. Тогава се преминава към диалог с институциите, дава се възможност да бъдат преизчислени емисиите. След този диалог вносителят може да си изпълни задължението спрямо новото преизчисление“, обясни Шейтанов.

„Ако се установи разлика на национално ниво агенцията следва да уведоми вносителя, че има несъответствие и че то трябва да бъде изчистено. След такава информация, подадена към вносителя, негово е задължението да го коригира. Ако не го коригира се преминава към санкции“, добави той.

След това Петко Трухчев постави въпросите: „Какво ще платим реално при вноса на такава стока?“ и „ Да очакваме ли спад на цената през лятото и пик към края на годината, когато се наблюдават най-високите цени на квотите на въглеродни емисии?“

„CBAM често е определяно като въглеродно нето и то е точно такова. Това, което го отличава от стандартните митнически ставки е, че цената на CBAM сертификатите е обвързана с цената на ETS. За първата година тя ще се изчислява на тримесечна база, а от 2027 г. преминаваме на седмична база. Тези CBAM сертификати са различни от ETS квотите, като единствената връзка е, че цената им ще бъде обвързана. CBAM сертификати по същество не могат да бъдат търгувани – вносителите могат само да ги закупят. В случай, че закупят повече от необходимото, могат да ги продадат обратно на цената, на която са ги закупили, на националните агенции. Тук е големият риск, който бизнеса среща – непредвидимостта на цената. Вносът на суровини, особено от далечни дестинации като Китай и Индия, не става от днес за утре, което означава, че следва дългосрочно планиране“, каза Шейтанов.

ГЕНЕРАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Електрохолд; Aurubis

ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: Evklips Energy

С ПОДКРЕПАТА НА: Photomate

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Конфиндустрия България; Българска ветроенергийна асоциация; Асоциация на Специалистите по Управление на Околната Среда; Институт за енергиен мениджмънт; Център за изследване на демокрацията; Френско-българска търговска и индустриална камара.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия, Btv Media Group