Професионалното образование у нас няма нищо общо с пазара на труда

Нарушена е връзката между професионалното образование и пазара на труда у нас. Този извод се налага от мащабен анализ на Института за пазарна икономика. Добрата новина е, че заздравяването на връзката е обект на реформите, заложени в Националния план за възстановяване и развитие на България. „Анализът и разработеният от ИПИ индекс на съответствието между професионалното образование и профила на българската икономика съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Извършеното измерване на национално и регионално ниво показва къде подготовката на кадри среща реално търсенето от работодателите, както и възможностите за реализация”, обясни за Мениджър Нюз Зорница Славова, старши икономист в Института.

В обхвата на изследването попадат икономически дейности, в които основна част от заетите са с професионална квалификация – близо 56% от средните специалисти през 2020 г. Това са „Селско, горско и рибно стопанство”, „Преработваща промишленост”, „Строителство”,  „Транспорт, складиране и пощи”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. Те отговарят на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното образование.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната е 54,8 точки^[1], което означава, че за около половината зрелостници няма насрещно търсене и евентуална заетост. Сравнително голям спрямо реализацията на пазара на труда е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ сектора. Анализаторите от ИПИ установяват, че недостатъчен е приемът за специалности, които подготвят кадри за еработващата промишленост, строителството и транспорта.

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката. С най-висок резултат е столицата – 69,5 т., а с най-нисък – област Смолян – 25,0 точки.

[[{"fid":"389398","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":522,"width":730,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Високият резултат на София (столица) е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно - най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с най-малко ученици в ИКТ и съответно най-малко наети в сектора. В областите Перник, Враца и София подготвяните ученици за работа в ИКТ сектора са значителен дял, но наетите – не. Друг такъв случай е област Смолян, където приемът в ИКТ специалности има най-висок дял в страната, докато пък делът на наетите е най-ограничен. Доброто представяне на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от сравнително големия дял на селското стопанство и икономиката им, което отговаря и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование. В област Русе пък сравнително високото съответствие на образованието с профила на икономика идва от секторите на преработващата промишленост и транспорта.

„Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва голямото несъответствие между образованието и търсенето на пазара на труда. Все още се изучават професии и специалности, които нямат бъдеще  както в съответните региони, така и в страната като цяло. Политиката на разширяване на професионалното образование за сметка на общото през последните години има и своето негативно изражение. Свидетели сме на стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но пък са привлекателни за ученици”, обобщава Славова. Според нея негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, увеличаване на езиковите и технологичните обучения, разширяване на дуалното образование и професионално ориентиране на учениците.