Saxo Bank: "Зеленият" преход подклажда енергийната криза

Зеленият преход може да бъде опасен за световната икономика, като възпрепятства нейното развитие и подхранва енергийната криза. С такова заключение излиза Saxo Bank на базата на ново собствено проучване.

„Сега реалната икономика е твърде малка за финансовите и икономически програми на правителствата, централните банки и зелената трансформация“, отбелязва в коментар към проучването Стин Якобсен, главен икономист и главен инвестиционен директор на Saxo Bank.

Според него енергийната криза се е превърнала в препятствие за растежа на световната икономика. Една от причините за възникването му са недостатъчните инвестиции в добива на изкопаеми горива. Замяната им с други източници все още е почти невъзможно, допълва той.

Якобсен смята, че самите страни са създали "чудовище", като преходът към "зелена" енергия е подклаждал енергийната криза заради липсата на ясен и структуриран план за прехода към зелена енергия. Точно тази липса сега се превръща в пречка за функционирането на световната икономика.

На фона на хаотичния енергиен преход цените на енергията ще останат високи: нарастващото търсене и цените на стоките, необходими за подпомагане на процеса на зелен преход, ще бъдат посрещнати от нееластично предлагане, прогнозира Якобсен.

Колко ще струва зелената трансформация?

Общите разходи за извършване на пълния преход към въглеродна неутралност от 2021 до 2050 г. ще струва 7,5% от БВП, или 275 трилиона долара от световната икономика, изчислиха междувременно експерти от McKinsey Global Institute. Анализаторите на компанията смятат, че преходът към нулеви въглеродни емисии трябва да бъде универсален и да засегне всички сектори на икономиката по света. Системите за енергия и земеползване, които са отговорни за емисиите на CO2, трябва да бъдат преустроени, допълват те.

Според оценките на експертите на института повечето от тези 275 трлн. домлара ще бъдат използвани за замяна на въглищни електроцентрали с ТЕЦ, които ще използват технология за улавяне на въглерод. Също така част от средствата ще отидат за подмяна на двигатели с вътрешно горене в превозните средства.

Процесът на намаляване на емисиите ще струва най-скъпо до 2030 г. През този период потребителите може да се сблъскат с повишени разходи, свързани с покупката на електрически превозни средства и краткосрочно увеличение на цените на електроенергията, прогнозират още от McKinsey Global Institute.

Сред страните, които е възможно да не са в състояние да се справят с финансовите предизвикателства на енергийния преход, ще бъдат тези с ниски доходи и големи запаси от изкопаеми горива. С най-високи нива на финансови разходи, свързани със зелената трансформация ще бъдат страните от Близкия изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД, по-специално Казахстан. За глобален енергиен преход те ще се нуждаят от поне 18% от общия БВП до 2050 г.

Според McKinsey най-големите икономики в света - САЩ, Китай, Европейският съюз, Япония и Обединеното кралство - ще изразходват само 6% от общия си БВП, тъй като в тези страни от доста време вече тече процесът на преход към въглероден неутралитет.