Щастието на датчаните се обяснява в 10 социо-културни правила

Миналата пролет Дания отново беше определена като "най-щастливата нация на света", след като за кратко отстъпи титлата на Швейцария. Освен очевидните причини за датския успех, сред които се включва равенството в доходите, доверието в правителството и личните свободи за хората, очевидно има и някои по фини сили, които играят роля, коментира Лила МакЛелан в материал в сайта на сп. Quartz. 

Оказва се, че датчаните имат много социо-културни правила, ориентирани около начина, по който човек се радва на живота. Например, в новата си книга Майк Викинг - главен изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, цитира значението на думата “hygge”, което в общ план се превежда като радост от добрите, ежедневни неща в живота. 

Пишейки за блога Psych Central, Линдзи Дюпуи - канадски терапевт, работещ на частна практика в Копенхаген, говори за датски морален код на поведение, наричан още от отдавна в литературата Законът на Йенте. Терминът е зает от сатиричната книга "A Fugitive Crosses His Tracks" от 1933 г., която залага твърдението, че датчаните са щастливи, защото се стремят да бъдат обикновени, средностатистически хора. Датско-норвежкия автор Аксел Сендемозе пише романа включващ догмите на този художествен закон, за да уязви хората в малкото градче и района, където той е израстнал. Йенте е измисленото име на града, където е роден главният герой. Законът на Йенте има 10 правила. Те са следните: 

Не мисли, че си нещо специално. 

Не мисли, че си толкова добър, колкото сме ние.

Не се самоубеждавай, че ти си по-добър, отколкото сме ние. 

Не мисли, че знаеш повече, отколкото ние знаем. 

Не мисли, че си по-важен, отколкото сме ние. 

Не мисли, че си добър в нещо. 

Не ни се надсмивай.

Не мисли, че някой го е грижа за теб.

Не мисли, че можеш да ни научиш нещо. 

Въпреки, че на датчаните може да им е неприятно да го признаят, Дюпуи обяснява, че Законът на Йенте е реален в Дания и все още е в сила. В книгата си от 2014 г. "The Almost Nearly Perfect People" авторът и журналист Майкъл Буут, който живее в Копенхаген, наблюдава, че макар че замира и по-малко се спазва в столицата Копенхаген, неписаният закон оперира успешно навсякъде другаде в Дания на едно равнище или друго. 

Колумнистът на вестник Аннегрете Расмусен пък провокира наскоро дебат, свързан с приетите в обществото правила на Закона на Йенте, като написа за преживяванията си след като се прибрала у дома от Вашингтон, клъдето живее. Когато се видяла с приятелите си, тя им разказала за представянето на сина си в училище. Казах "Той се справя много добре и е номер 1 в клас" и масата притихна", обяснява тя. Въпреки че е датчанка и знае добре мисленето на нацията си, Аннегрете е осъзнала веднага, че е нарушила неписания код на мислене. "Ако бях казала, че той е страхотен в изпълняването на роли или рисуването, би било чудесно, но беше абсолютно погрешно да се хваля с учебни постижения", казва тя. 

Дюпуи се съгласява, че ефектите от закона имат значение за изследванията за щастието. Следвайки десетте правила, човек по-вероятно би се примирил с живеенето на по-обикновен живот. С това мислене, той би бил по-доволен от всичко, което му дава животът, като обикновени неща, пише тя. От друга страна, ако ти се случи да получиш нещо над и отвърд средното, вероятно ще се чувстваш много приятно изненадан и в повечето случаи дори доста дяволски щастлив.