Тези, които имат привилегията да знаят, имат и задължението да действат

Демографски натиск, хронични заболявания, достъп до иновации, необходимост от контролиране на здравния ресурс – всички тези тенденции определят развитието на здравеопазването. От друга страна, макар и ясни на всички, тези тенденции се развиват прекалено бързо. Толкова бързо, че имаме нужда от нови, абстрактни и абсурдни решения. Това сподели в презентацията си пред аудиторията на петия национален Бизнес Форум Фарма на сп. "Мениджър" Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България. Ето какво още каза той.

Бюджетът за здраве е функция от БВП, резултат от здравните приоритети. Ясно е също така, че иновациите стават все по-ресурсоемки, но пък от друга страна е ясно, че животът продължава.

Здравните системи отделят вече над 10% от БВП за контрол на хроничните заболявания, които са пряко следствие от нарастващата продължителност на живота. При определени популации този процент надхвърля 20-25.

Как да се справим с тази тенденция?

Един от основните проблеми е, че цената на иновациите расте. Факт е обаче, че тази по-висока цена е свързана с по-висок резултат, който трябва да се научим да измерваме – не като фарма бизнес, а като общество.

Тенденцията за увеличаването на продължителността на живота е факт дори и в България, макар и да сме последни в Европа по този показател. Една от модерните теми напоследък в тази връзка е онкологията – и като навлизане на иновации, и като разход и инвестиция. Това е област, в която иновациите протичат с бясна скорост. Само преди пет години говорехме за персонализирана медицина и колко хубаво ще бъде тя да стигне и до България. Сега това е факт. Почти няма град в страната, в който да не се използва персонализирана медицина.

Новите трендове са генна терапия, геномно секвениране – неща, които до преди 2-3 години бяха неизвестни. Сега са факт, но струват много сериозна инвестиция. Когато става дума за здраве, добре е да говорим винаги за инвестиции, а не за разходи. Защото важното е какъв ще бъде резултатът и как ще бъде измерен той. В онкологията например, петгодишната преживяемост вече е достигнала 54%. А преминаването на границата от пет години приравнява едно онкозаболяване към контролираните хронични заболявания. Десетгодишната преживяемост при рак на гърдата вече е 77%, а е била 25%. Какво е лошото в теди цифри? Че е отнело 60 години, за да бъде измерен резултатът. Имаме ли 60 години, за да измерим ефекта от някаква нова терапия или нов подход, който е влязъл тази година? Това е едно от нещата, за които трябва да търсим новите решения. Едно от тях е фокус върху резултата от лечение при оптимизиране на разхода.

Последните две години се заговори за нов модел, т.нар. социален бизнес. Модел, който бе възприет от други бизнеси, сега навлиза смело и във фарма индустрията. По същността си той предствлява идентифициране на ключов проблем и работа върху този проблем с цел по-добър достъп на пациента до терапия и до подобряване на резултатите като цяло при дадено заболяване. Фарма индустрията се превръща все повече не просто в провайдър на лекарствена терапия, а в бизнес, който осигурява интегрирани решения. Това е решението и за развитието на здравеопазването – комплексни усилия от страна на всеки един участник в тази система, но не само в тясната област, в която работи. Малко трябва да разширим мисленето и обхвата на това, с което се занимаваме. Айнщайн е казал: „Тези, които имат привилегията да знаят, имат и задължението да действат.”