Технологиите и бъдещето на здравеопазването

Технологиите и бъдещето на здравеопазването

Кои процеси ускорява кризата, предизвикана от COVID-19, докъде стигна България в трансформацията към цифрово здравеопазване и как технологиите помагат на сектора – това бяха основните акценти на дискусията в последния трети панел от Осмия национален Фарма Форум на „Мениджър“, модериран от проф. Силвия Илиева, директор на Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) към Софийския университет.

„Нашата същност и нашата отдаденост към пациентите остават. Грижата продължава с името Тева, продължаваме да изпълняваме мисията си да предлагаме достъпни и качествени медикаменти за българските пациенти.“ Това обяви, главният изпълнителен директор на Тева в България, Николай Хаджидончев, който представи процеса на трансформация на оглавяваната от него компания. Тева е новото име на Актавис, която предприе мащабен процес по ребрандиране миналата година, белязал присъединяването на фармацевтичната компания към групата Teva Pharmaceutical Industries Ltd. с богато портфолио от над 35 хил. продукти и повече от 40 хил. служители в цял свят. Тази година е специална за Тева, защото отбелязва 120 години от създаването си.

Тева България е най-големият работодател във фарма индустрията у нас, с общо 1800 служители в търговската и производствената част, включваща и двата модерни завода в Дупница и Троян. Заводът в Дупница, реализира производствената си продукция в над 58 държави и е лицензиран както от Изпълнителната агенция по лекарствата на България, така и от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA). Другата производствена мощност на компанията, в Троян, е и част от корпоративната мрежа за научноизследователска и развойна дейност на Тева, а продуктите ѝ покриват над 12 терапевтични категории.

[[{"fid":"370278","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Николай Хаджидончев /Фотограф: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

Хаджидончев отговаря за ситуираните на българска територия 1800 служители, много от които заемат ръководни позиции на глобално ниво в компанията. По думите му цифровият преход в здравеопазването трябва да започне от малки стъпки, като въвеждането на електронното досие и електронната здравна рецепта, а в тази промяна активно участва и Тева.

„С производство на генерични медикаменти в България са заети близо 10 хил. души, което прави една значителна част, близо 10%, от заетите на европейско ниво във фармацевтичната индустрия. Едва ли има друг сектор в икономиката на нашата страна, в който да представляваме 10% от европейския отрасъл. Затова се гордеем с това, което сме постигнали, и ще продължаваме да работим в посока развитие на присъствието си у нас и в чужбина“, отбеляза Хаджидончев.

България разработва иновативен здравен проект по британски модел

България категорично може да се позиционира не само като производител, но и като създател на модерните терапевтични решения. Това смята Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен клъстер, както и член на Управителния съвет на Клъстера за изкуствен интелект в България.

[[{"fid":"370279","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Кристина Ескенази /Снимка: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

„България може да е една малка държава, но това ни дава редица предимства, а едно от тях е именно, че ние се познаваме, ние можем да работим заедно. Една от нашите дейности е да покажем какво има в България, да покажем какво имаме“, обясни тя.

„Със сигурност трябва да започнем да сме доста по-активни, което означава да отделим около година, за да направим сериозен детайлен анализ, най-малкото картографиране, на наличния капацитет, ресурси, оборудване, компании, взаимовръзки, да видим какво имаме и да започнем да го популяризираме много. Има огромна гама от неща, от които можем да се възползваме“, добави още Ескенази.

Страната ни има всичко необходимо за обособяване и развитие на големи проекти, какъвто е „Пътят на лекарствата“, свързан с позиционирането ни като дестинация за откриване и разработване на лекарства. Неговият потенциал се обуславя от добре развития биотехнологичен сектор у нас – в България се регистрират 200 клинични изпитвания годишно, а на територията на София има 128 медицински центъра, ангажирани с клинични изследвания. Освен това биотехнологичната индустрия отговаря за 10 млрд. евро от годишния оборот в здравеопазването и науките за живота.

Експертката обяви, че у нас се работи и по проект по т.нар. venture build модел, произлизащ от Великобритания от дните на финансовата криза през 2009 година. „Това е една екосистема – в нея има лаборатории, компании, иновации, университети. Когато една голяма и иновативна компания влезе в тази екосистема, в този venture build модел, не само вдига самата си реализация, но повишава и капацитета и общата стойност на цялата екосистема“, каза Ескенази. В България за създаването на такъв проект се работи съвместно с „Оксентия“ – компанията за иновации на Оксфордския университет, което допълнително доказва големите възможности на нашия пазар.

Данните на дневен ред

[[{"fid":"370360","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

От ляво надясно: Лука Чичов, Николай Хаджидончев, Силвия Илиева и Кристина Ескенази /Снимка: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

Навлизането на новите технологии в здравеопазването е процес, който все повече ще наблюдаваме в следващите години. Според Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA в България, един от основните фактори, на които се дължи това, е, че крайните потребители са все повече дигитално активни във всички сфери, включително в здравната. По тази тема Чичов открои три важни момента:

  1. Навлизане на нови технологии под форма на администрация и апликация на лекарствени средства и терапии. Иновациите могат да помогнат на пациентите по-лесно да следят здравословното си състояние и приложеното им от лекарите лечение. Един от примерите за това са микрочиповете, които се имплементират подкожно и позволяват следене на антидиабетна терапия. Друго решение в тази област е смарт хапче с вграден сензор, което може да сигнализира дали пациентът е изпълнявал терапията си по заръките на лекаря.
  2. Дигитално здравеопазване

„Определено COVID-пандемията ускори процеса, но това, което наблюдаваме, е преминаване към един хибриден модел – комуникацията, интеракцията между пациент-лекар, пациент-фармацевт, е подпомагана чрез дигитална комуникация“, отбеляза Чичов.

Сред примерите в тази област е проектът AmazonCare, представляващ дигитален клъстер от услуги, които могат да се използват от служителите на компанията. Сред възможностите на платформата са онлайн консултация с доктор, поставяне на диагноза, чат функция, доставка на медикаменти.

  1. Новите технологии през перспективата на данните

Изкуственият интелект може да бъде много полезен при събирането и обработката на данни, в резултат на което да се вземат възможно най-добрите решения за пациентите. За пример Чичов даде проект, изготвен от компанията му за Американската футболна асоциация.

„Изготвихме цялостен епидемичен модел за ограничаване на разпространението на COVID-19 в рамките на Асоциацията, който стъпва върху редица данни – стандартни PCR тестове, състояние на всички участници, симптоми, допълнителна информация се събираше и чрез електронни гривни, проследяване на контактите със заразени… Това позволи вземането на навременни решения в реално време“, разказва експертът.

Ефектът от този проект е, че всички 256 регулярни игри по време на футболното първенство в САЩ биват реализирани в рамките на 17 седмици, като в тях участват 32 клуба.

Изкуственият интелект и ролята му в здравеопазването

Споделянето на данни е визията за бъдещето, защото изкуственият интелект наистина създава умни апликации и те се използват за конкретни области, но това, което виждам като следващата стъпка напред, е да правим апликации, които използват умни данни, разказва Иван Станков, изпълнителен директор на AI Uncovered Ltd. в Лондон.

По думите му обработката на данни може да бъде ускорена от изкуствения интелект, спестявайки време за разработката на нови лекарства и терапии. Именно това прави и самият Станков, използвайки специално създадена за целта платформа. Съвместно с компанията Micar21 той и екипът му използват AI, за да отсеят от стотици хиляди вещества около десетина в рамките на 8 седмици – процес, който обичайно отнема около 18 месеца.

„Платформата успява да организира и анализира данните, да ги опише по такъв начин, че откриването на нови елементи да става много по-интуитивно за платформата и за потребителя“, разказва Станков. „Опитваме се да открием пътя и елементите, които ще ни доведат до съставяне на нови лекарства и терапии, както и да видим взаимовръзката между данните“, добавя още той.

[[{"fid":"370281","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1080,"width":1620,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

На екрана: Иван Станков 

От ляво надясно: Лука Чичов, Николай Хаджидончев, Силвия Илиева и Кристина Ескенази /Снимка: Андрей Михайлов, Агенция БУЛФОТО

AI Uncovered търси възможности да приложи технологията си за AI анализи в по-голяма конкретика, тъй като до момента е използвана единствено върху обществено достъпни данни.

„Има т.нар. “workflows” на отключване потенциала на данните до момента, в който успяваме да разберем какъв е проблемът и как да допринесем за неговото решаване, като успеем да доставим накрая не само създаването на лекарство, но и пътя, по който е достигнато до него, защото когато работим за съставяне на едно лекарство и успяваме виртуално да симулираме дадени взаимодействия, успяваме и да дискриминираме голяма част от тях“, пояснява специалистът. Според него средствата, заделяни за здравеопазване, могат да нараснат с 8-9 пъти в следващите години, а в индустрията AI ще намира все по-голямо приложение.

„Една особеност в изкуствения интелект във фармацевтичната индустрия е фактът, че когато се създаде апликация, базирана на AI, данните са тези , които управляват резултата на даденото приложение. Затова компаниите с изкуствен интелект са мостът, който свързва технологиите и фармацевтичната индустрия. Колкото по-добре се свържат данните и се види взаимовръзката между тях, толкова по-успешно ще се използват приложенията“, заяви Станков.

Генерален спонсор на Осми национален Фарма Форум е TEVA

Форумът се осъществява и с подкрепата на: SANOFI;  AMGEN;  Astellas

Медийни партньори на инициативата:  bTV Media Groupdir.bgREDmedia и PR Play

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците и гостите ни са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от  ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.

Събитието можете да проследите и във видеото.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Услугите на "Гугъл" са недостъпни за редица потребители по света
Шефът на НАТО предупреждава, че Китай и Русия се готвят за „дългосрочна конфронтация“
Зеленски: Корейският сценарий за край на войната в Украйна е възможен, но няма да гарантира сигурност
Изключването на само един протеин може да обърне процеса на стареене на мозъка и да предотврати Алцхаймер
Гуцанов: Средната работна заплата в страната се е увеличила с 12%
Гроздан Караджов: Няма отчетено заглушаване на GPS сигнала на самолета на председателя на ЕК
Индия се стреми към рекордни покупки на памук
Тръмп сезира Върховния съд на САЩ заради митата, иска бързо решение