Учени установиха: Политическият радикализъм не зависи от възгледите

Още през 50-те години на миналия век учени развиха тезата, че страхът от неизвестното подтиква хората към радикални политически възгледи. Ново проучване на американски психолози, описано от изданието Reminder, потвърди тази теория.

В проекта са участвали 44 души. Половината от тях били  убедени консерватори, а другата половина - също толкова пламенни привърженици на либералните идеи. Същността на самото проучване се състояла в това да изгледат 3 видеоклипа: емисия с политически новини, провокативен политически дебат и документален филм за природата. Докато доброволците гледали клиповете, учените наблюдавали мозъчната им активност с помощта на устройства за функционална магнитно-резонансна томография. След това участниците отговорили на въпроси за това как разбират и оценяват изгледаните от тях видеоклипове, и преминали няколко политически и когнитивни теста, които измерили техните възгледи и личностни черти, като страх от несигурност.

Така учените установили, че при гледане на политически дебати, мозъчната дейност на хора с еднакви политически възгледи е в синхрон: при тях се активирали едни и същи групи неврони в различни части на мозъка. Този ефект отсъствал при гледането на политическите новини и филма за природата. В допълнение, невросинхронизацията в областите на мозъка, отговорни за емоционалната чувствителност и оценка, била по-силна при тези, които са склонни да избягват несигурността в житейските ситуации. Този резултат се отнасял както за консерваторите, така и за либералите. „Изследването показва как страхът от несигурност влияе върху начина, по който мозъкът обработва политическата информация и всъщност формира„ черно -бялото “възприемане на провокативен политически материал“, пишат авторите.

Джерън Ван Бар, един от авторите на изследването, отбелязва, че няма съществена разлика между „либерален“ мозък и „консервативен“ - идеологическата разлика се появява само когато хората са изправени пред провокативни, поляризиращи инфорациии. „Това може да ни говори, че до известна степен  враждебността и неразбирането в обществото се раждат не заради непримиримост на политическите възгледи, а поради потенциално разрешими фактори, като чувството за несигурност, което хората изпитват в ежедневието“, казва Ван Бар.