Няма „двоен стандарт“ при храните по оста Изток-Запад

Все по-рядко можем да говорим за двоен стандарт при храните по оста Изток-Запад. Няма никакво съмнение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на Европейския съюз, е безопасно съгласно въведените стандарти. Това показват резултатите от сравнителен анализ на храни и напитки, закупени от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от търговската мрежа в България.

Проучването обхваща храни и напитки от шест продуктови групи стоки: макаронени изделия, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки. Пробите са взети от представители на Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните, а тестването на мострите е извършено в акредитирани лаборатории по методология, разработена от Генерална дирекция „Съвместен изследователски център” на Европейската комисия в тясно сътрудничество с компетентните органи на страните-членки на ЕС. Оценката на съответствие е в няколко етапа.

Изпитани се 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се наблюдава значително различие в показателите. Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания. При 5 продукта (зехтин, спагети и три вида алкохол) не се установяват статистически доказуеми различия.

„Констатираните разминавания между храните и напитките продавани в България и в държавите от Западна Европа са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Обичайно тези различия са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите. Консумацията на включените в проучването храни и напитки не води до различни здравни последствия за хората в България в сравнение с държавите от Западна Европа”, е заключението на доклада на Комисията на защита на потребителите.

„Би трябвало да се въведе дефиниция в законодателството на понятието „съществена разлика“, да се обясни какво представлява и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи. И когато такава е налице, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и този, който го прави, да бъде санкциониран. Ако той желае да ги запази, защото има други аргументи – например, вкусови предпочитания, той трябва да отбележи това върху опаковката, да регистрира друга търговска марка на продукта или да го представи като разновидност, но да е ясно за потребителите какъв точно е продуктът“, коментира  председателят на КЗП Димитър Маргаритов.