"Животът ми е лош, държавата е виновна!" - 46% от българите вярват, че е така

Българите в немалка степен са склонни да винят държавата си за своите проблеми. Това сочи един от генералните изводи от актуално проучване* на "Галъп интернешънъл", част от поредица изследвания по повод 30 години от демократичните промени у нас.

Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да смята, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12% не могат да кажат. На практика обществото е разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни.

Разбира се, спорно е какво точно влага всеки респондент в обобщеното клише за държава. Но ясно е, че този общ образ включва както различните институции, така и по-цялостното понятие за държавност и власт, респ. всичките им възможни пороци, коментират авторите на изследването.

Очаквано, възрастта (и свързаният социален статус) е от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личното ни благополучие. Най-младите респонденти между 18 и 25 г. (или тези, родени след преломната 1989 г.) изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение.

Закономерно, привържениците на властта са и по-малко критични.

Справедливостта е по-висша ценност за българите от законността, сочат още данни от проучването

Масовото мнение ясно се ориентира в защита на по-общото схващане за справедливост, дори и тя да е в противовес на законоустановените норми. 68% от участвалите в проучването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи.

Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво  усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли, казват авторите на проучването.

Мнението на другите за нас е сред важните регулатори в обществените отношения, гласи друг извод от прочването. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат.  По-възрастните респонденти изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях. По-младите изглежда още не мислят така.

Изследването е проведено лице в лице в периода между втори и девети август 2019 г. сред 839 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.