52% от българите са оптимисти за развитието на страната

Малко над половината от българите (52%) са оптимисти за развитието на България, докато 39% са на обратното мнение.

Наблюдава се ярка зависимост между оптимистичните нагласи и възрастта. Оптимизмът при по-младите доминира съществено, като с напредването на възрастта дяловете постепенно спадат, a сред хората над 70 години мнозинството са песимисти и само една трета от тях са оптимистично настроени.

Това показват данни от проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1005 български граждани по метода „лице в лице“. Теренът на проучването е реализиран между 3 и 12 ноември 2017 г.

Осем месеца след предсрочните парламентарни избори, дистанцията между първите две партии е напълно сравнима с резултатите от последния вот. 37% пък декларират, че не биха гласували.

ГЕРБ запазва първата си позиция с 21,2% от всички анкетирани, следвани от БСП с подкрепа от 17,8%. Множеството скандали в последните осем месеца не са се отразили съществено върху електоралните нагласи. Острото противопоставяне между двете основни партии води до консолидация и мобилизация на техните електорати.

Не се наблюдава и съществен спад в обществената подкрепа към Обединени патриоти, въпреки участието им в управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните нива между Обединени патриоти (5,4%) и ДПС (6,3%) е несъществена и трудно би могло да се направи категорична оценка дали Обединени патриоти или ДПС ще бъдат трета политическа сила в евентуална реална изборна ситуация.

Партията на Веселин Марешки „Воля“ отчита понижение на стойностите спрямо месеците преди изборите, събирайки 1,8% подкрепа от всички. Този спад е логичен, най-вече поради факта, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „бонуса“ на новия играч по терена.

Резултатите от изследването ясно сочат, че инерцията на Реформаторския блок (1,8%) все още се запазва. При „Да, България“ (1,4%) и ДСБ (1,1%) не се отчита съществена динамика на ръст или спад в подкрепата. Тук е необходимо да направим уточнението, че теренът на проучването е осъществен преди да се даде старт на новата инициатива „Български манифест за Европа“. В проучването през следващия месец ще имаме възможността да тестваме и електоралния потенциал на това ново обединение.

Традиционно оценката към работата на парламента е на най-ниски нива - 23% положителна; 68% отрицателна.

Регистрират се по-високи нива на положителни оценки към правителството, основно поради факта, че привържениците на ГЕРБ и Обединени патриоти изразяват по-скоро положителна оценка върху работата на правителството. Това ясно може да се види при разбивката по партиен електорат -  над 80% от симпатизантите на ГЕРБ дават положителна оценка за работата на правителството, както и над половината от привържениците на Обединени патриоти.

Оценката за работата на президента е на високи нива - 64% положителна оценка за работата срещу 22% отрицателна. Тя до голяма степен се явява функция от положителното отношение към личността му.

Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20% положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.

Впечатление правят високите стойности на положително отношение към работата на омбудсмана. По всичко личи, че действията на Мая Манолова в последните две години дават резултат в обществените оценки за работата й.

46% от всички български граждани са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат, докато 32% не смятат. Най-убедени в 4 годишния мандат на това управление са привържениците на ГЕРБ, докато при социалистите доминира мнението, че няма да успее.

Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%.

Корнелия Нинова стои на нива от 28% положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.

Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура, като това е констатирано от нас още след президентските избори. Убедителният резултат на лидера на ВМРО на вота за държавен глава през октомври 2016 г. повиши още тогава съществено положителното отношение към него, като в настоящото проучване отчитаме положителна подкрепа от 34%. Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20% и Волен Сидеров с 13%.

Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30%. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти.