Бизнесът напусна среща за доходите заради "поведението на синдикатите"

Общество

Представителите на бизнеса напуснаха обидени организираната от вицепремиера Гълъб Донев среща с тях и синдикатите, която имаше за цел да се обсъдят доходите до края на тази и през следващата година, предава БНР. 

Председателят на АИКБ Васил Велев обясни, че са си тръгнали заради поведението на синдикатите. "Поведение от страна на синдикатите, което не можем да го окачествим като диалог и търсене на решение. И понеже никой не е дошъл тук да бъде овикван, работодателите си тръгнаха", посочи той. Велев обяви, че работодателите не могат да обсъждат никакви предложения преди да видят макрорамката на бюджета за следващата година и какъв ръст на икономиката и каква инфлация се залагат.

Конфликтът е породен от настояването на КНСБ да се увеличи минималната работна заплата на 700 лева, а от догодина да е 764 лв. По думите на Велев обаче, ако това се случи, ще има фалити.

"Това, което предлагат синдикатите, е всъщност над средния осигурителен доход за повече от 10 икономически дейности. За да го преведем това – означава, че всички в тези предприятия трябва да получават еднакви възнаграждения или да минат в сивия сектор. В тези сектори кризата ги е ударила толкова тежко, че те и в момента са на загуба. Така че няма такава възможност да се намали печалбата, за да се увеличи минималната заплата", каза Васил Велев.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 20 до 26 април
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
На днешната дата, 20 април. 150 години от Априлското въстание
Колко партии в новата българска история са постигали пълно мнозинство?
При 78,24% обработени протоколи: „Прогресивна България“ води с 44,5%, втори са ПП-ДБ с 13,7%
При 100% обработени протоколи: Пет партии в парламента, Прогресивна България печели, ГЕРБ - втори, ПП-ДБ - трети
Япония предупреждава за повишен риск от мегаземетресение след силния трус
Чуждестранните медии за изборите у нас: Троянският кон на Кремъл или българският Орбан?