Борисов: Позицията ни за Северна Македония не е на инат

България най-много е желала нашите съседи от Република Северна Македония, както и нашите приятели от целите Западни Балкани да се присъединят към ЕС. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на редовното правителствено заседание днес и напомни, че именно България решително подкрепи Република Северна Македония за членството й в НАТО.

"Били сме изключително добронамерени, загрижени и в разговорите, които сме водили с тях, много внимателно сме им обяснили докъде могат да стигнат нашите компромиси", изтъкна премиерът.

Борисов напомни, че беше създадена смесена историческа комисия, в рамките на която експертите да решат спорните въпроси с точни аргументи. И изтъкна, че са проведени десетки разговори, включително с участието на вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов в търсене на компромиси, така че да не бъде България страната, която да каже "не“ на същинското започване на преговори сега.

Премиерът Борисов изрази съжаление, че в Скопие не са проявили ангажираност, смятайки че с натиск и лобизъм могат да накарат България да промени своята позиция. 

"Нашата позиция не е позиция на инат или позиция да спрем нашите най-близки приятели. Българската позиция е принципна и отразява очакванията на всички български граждани. Готови сме да продължим разговорите", добави Борисов и акцентира върху изпълнението на Договора за добросъседство. И категорично възрази срещу използването на антибългарска реторика. 

Междувременно, в парламента бяха изслушани вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов относно позицията на страната ни относно Северна Македония. 

"Българската позиция се представя манипулативно и изкривено в Северна Македония", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на изслушването си в Народното събрание. 

"Българските национални интереси в Република Северна Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал включително в декларацията на Народното събрание. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест. България е правила всичко по силите си в опит да постигне едно качествено ново начало в двустранните отношения със Скопие. От признаването на независимостта през 1992 г., подаването на ръка за помощ във всяка криза, през българското председателство на Съвета на ЕС, когато България постави високо в дневния ред на ЕС разширяването до помощта ни за справяне с COVID – 19", коментира още вицепремиерът. 

Министър Захариева коментира, че ангажиментите към страната са запазили декларативен характер. "За съжаление имаме вече дълъг списък на случаи, в които те не се придържат към подписани двустранни документи", обясни тя и изтъкна, че докато страната ни не получи правната рамка, както и от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че тази политика ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция. 

"Тази българска позиция е известна от поне година и половина. Не е само декларацията в парламента. При първото заседание на междуправителствената комисия за изпълнение на договора ясно се поеха ангажименти от двете правителства за ускоряване на изпълнение на ангажиментите по договора. Не само, че това не се случи, но почти за година беше блокирано едностранно изпълнението на чл. 8 от този договор", допълни Захариева. 

Според нея се създава медийна истерия срещу България и българите. "Като цяло не се търси общото, а разделението. Ето поради тези практики и договорът от 2017 г. всъщност не се прилага, за което България последователно е алармирала", коментира още Екатерина Захариева.

От своя страна, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви в парламента: "Македонските граждани да зададат въпроса на своето правителство защо водиха такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха. Говорът на омразата е част от една политическа практика, която цели изграждането на една нова, различна от българската идентичност, но въз основа на омраза на българския народ и всичко българско. Нещо, което не може да бъде позволено. Това е говор на омразата и проявите му. Най-накрая разговорите стигаха до една ситуация, в която трябваше да четем история и да си показваме документи. България се държа кооперативно до последния момент, защото България има своята ясна отговорност, която е поела не от европредседателството си, а по принцип води като политика от дълго време – да бъде фактор на стабилност, мир и ред на Балканите".