Изследователи откриха микроби, които са в капан на арктическите ледове вече 40 000 години

Геолози и биолози от Университета на Колорадо в Боулдър заявиха в четвъртък, че са започнали да "възкресяват" древни микроби, които са били хванати в капан в арктически лед в продължение на цели 40 000 години.

Спящите бактерии могат да оцелеят без хранителни вещества, топлина или светлина в продължение на векове според учените от Медицинския факултет на Харвард, пише още Independent. „Това в никакъв случай не са мъртви проби“, казва в изявление Тристан Каро, бивш докторант по геоложки науки в университета.

„Те все още са напълно способни да поддържат устойчива форма на живот, която разгражда органична материя и я освобождава под формата на въглероден диоксид.“

Екип от учени са взели микробите от пермафроста на Аляска - смес от почва, лед и скали - работейки на около 106 метра под земната повърхност. Пробите са взети от стените на изследователски център на Инженерния корпус на американската армия близо до Феърбанкс, известен като „Тунелът на вечната замръзналост“, който е разкопан за първи път през 60-те години на миналия век и съдържа кости на мамут от ледниковата епоха.

След това те се опитали да "събудят" микробите, като ги изложили на вода и температури от 1 и 10 градуса по Целзий, които са високи за региона. След като наблюдавали микробите в продължение на шест месеца, получили изненадващи резултати.

Докато групите бактерии са се развивали много бавно през първите няколко месеца, някои започнали да произвеждат тънко, лепкаво вещество, известно като биофилм, което защитава вирусите и може да им помогне да се разпространяват. Това означава, че може да отнеме няколко месеца, за да се активират микробите след този "горещ" период, споделят учените.

„Искахме да симулираме какво се случва през лятото в Аляска, при бъдещи климатични условия, където тези температури достигат по-дълбоки области на вечната замръзналост“, каза Каро.

Работата по това проучване е свързана с факта, че арктическият лед се топи с безпрецедентни темпове поради изменението на климата. Регионът, който се простира на около 5,5 милиона квадратни мили, се е затоплил четири пъти по-бързо от всяко друго място на Земята от 1979 г. насам, споделят финландски изследователи. До 2100 г. Европейската космическа агенция изчислява, че до две трети от повърхността на пермафроста може да бъде загубена.

Топящите се "вечни" ледове освобождават парникови газове, които затоплят планетата, като въглероден диоксид и метан, което утежнява проблема. Изследователи от MIT изчисляват, че пермафростът в света съдържа до 1500 милиарда тона въглерод - почти двойно повече от количеството въглерод, което в момента се намира в атмосферата, според NOAA.

Учените от години предупреждават, че пермафростът е дом на неизвестни бактерии и вируси, с потенциално тежки последици за човешкото здраве. „Наистина не знаем какво е заровено там горе“, каза пред NPR през 2016 г. Биргита Евенгорд, микробиолог в шведския университет Умео. „Това е кутията на Пандора.“

Някои от тези микроби може вече да са резистентни на нашите антибиотици. А някои видове може да са напълно нови, тъй като са се наложили да се адаптират към сурови условия. И така, защо да се опитваме да ги премахнем и съживим? Е, изучаването на микробите дава на експертите по-добро разбиране за това какво има там.

Древните бактерии могат да доведат до инфекции, но биха могли да помогнат и за разработването на нови антибиотици за медицинска употреба. Една бактерия, открита в арктическа почва, би могла дори да помогне за почистване на нефтени разливи.

Учените преди това съживиха по-стар щам на така наречените „зомби вируси“ и досега нямаше много причини за паника.

"Докато древен вирус може да се реактивира и да зарази хората, повечето от съживените досега вируси заразяват само амеби", отбелязва изследователят от Медицинския университет на Южна Каролина Дъглас Джонсън. "Много от тях са твърде крехки, за да оцелеят в съвременните условия."

"В момента е трудно да се каже колко точно трябва да се тревожим“, каза Андреа Хинвуд, главен учен на Програмата за околна среда на ООН. Но, добави тя, „има причини за безпокойство“.

Каро каза, че микробите, които са използвали, вероятно не биха могли да заразят хора, но екипът ги е държал в запечатани камери въпреки това.