Без дебат депутатите приеха промените в корпоративното подоходно облагане

Без дебат парламентът прие на второ четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесени от Министерския съвет. Те ще влязат в сила със задна дата - от 1 януари тази година.

Промяната в закона се налага от ангажимента на страната ни напълно да въведе в националното данъчно законодателство европейската директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.

Първата група промени са свързани облагането на т.нар. хибридни образувания. Това понятие бе въведено в законодателството в началото на 2020 г., като най-общо означава, че то се облага в една страна, а приходите и разходите му се считат за такива на друго лице/лица, съгласно законодателството на друга държава. С промените определени категории хибридни образувания се приравняват на юридически лица за целите на закона, като печалбите и доходите им ще се облагат в България. Това коментира за Мениджър Нюз Елеонора Сергиева, партньор в адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори”. Условието важи за тези хибридни образувания, в които чуждестранно лице/лица държи пряко или косвено над 50 % от правото на глас, от капитала или от печалбата му. В този случай законодателството на чуждестранното лице/лица приема, че хибридното образувание е данъчно задължено лице на България, допълва Галин Попов, Главен управляващ съдружник в кантората. Тези правила няма да важат, ако печалбите и доходите на образуванието вече са обложени по друг начин в България или са обложени съгласно законодателството на друга държава. От обхвата на закона са изключени колективните инвестиционни схеми, като подлежащи на отделни регулации и на европейско ниво. Промените, обаче влизат в сила със задна дата – 01 януари 2022 г., заради изискванията на европейското законодателство всяка държава членка да гарантира на национално ниво прозрачност на облагането на хибридните образувания. Така държавата ни изпълнява задълженията си съобразно европейските изисквания, но няма ясен механизъм как практически ще се извършват тези установявания спрямо различните категории образувания и съставляващите ги лица, изтъкват юристи.

С промените в ЗКПО се дава и нова дефиниция на колективната инвестиционна схема. Това е инвестиционен фонд или схема, които имат множество собственици, притежават диверсифициран портфейл от ценни книжа или са предмет на нормативна уредба за защита на инвеститорите. Новите правила не се отнасят за тях.

Втората група промени в ЗКПО се отнася за данъчното третиране на лизинговите договори. Новите правила изрично определят счетоводните приходи, разходи, печалби и загуби от договори за продажба с обратен лизинг (т.нар. оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти), да не се признават за данъчни цели при лизингополучателите. За такива ще се признават разходи, приходи, печалби и загуби, определени от правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като експлоатационен лизинг. Тук, макар да няма европейска регулация, промените също са със задна дата. Те ще обхванат отчитането по различните стандарти при лизинговите сделки, сключвани от началото на годината, обясниха от адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори”.

Депутатите приеха и промени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С тях се дава възможност справките за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които са починали през данъчната година, да се подават от наследниците им по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. С измененията се очаква да се улесни данъчния процес с намаляване на административната тежест. Предвиден е и преходен режим, съгласно който промяната да може да бъде приложена за справките, чието задължение за подаване е възникнало към 31 декември 2021 г.