Не е нужно да бъдете мъченик в работата

Небрежното споменаване на отмяната на лекарски преглед или пропускането на някакво събитие, за да се поеме повече работа, се е превърнало в нещо, с което някои служители се хвалят. Рядко се приема като нещо сериозно и често се произнася със самоиронична гордост:  „О, просто ще отменя прегледа си при лекаря, за да свърша тази работа“ или „Бях буден до полунощ, за да довърша тази задача“.

Много от нас чуват тези реплики или самите ние ги казваме и си мислим: „Уау, това е истинска ангажираност“. Но това, което всъщност правим, е да засилваме културата на работното място, която възнаграждава изтощението, а не въздействието. Твърде често саможертвата се бърка с носенето на стойност и този начин на мислене води до бърнаут.

Резултатът са фабрики за прегаряне, маскирани като високопроизводителни култури. И това не е просто анекдот. Според доклада на Gallup за състоянието на глобалното работно място от 2023 г., близо 60% от служителите съобщават, че се чувстват емоционално откъснати на работа, а близо 1 на 5 казват, че са нещастни. Това не е висока производителност, а бавен, тих колапс.

Ако искате да избегнете тази съдба, има няколко неща, които може да направите:

Спрете да възхвалявате жертвоготовността

Много от нас са научени да се възхищават на хората, които някак си продължават напред въпреки изтощението, на хората, които пропускат обяд, работят до късно или идват на работа, въпреки, че не се чувстват добре. Ние приравнихме пренапрягането с високата отдаденост и решихме, че това да бъдем постоянно на разположение ни прави незаменими. Но това постоянно усилие не е устойчиво на работа, като в същото време не не гарантира сигурност на работното място.

То обаче гарантира изтощение. Това е култура, в която изтощението е маскирано като мотивация. Истината, която никой не иска да каже на глас, е, че само защото някой е готов да жертва всичко за работата не означава, че това трябва да се очаква от него или че той ще бъде аплодиран за действията си.

Какво можете да направите: Дайте приоритет на изграждането на границите. Кажете на екипа си кога се отписвате и защо. Правете комплименти на колегите, които дават приоритет на възстановяването. Направете самосъхранението видимо и рутинно. Някой, който „се грижи за екипа“, не винаги е герой и трябва да спрем да го правим такъв. Най-важното е, че трябва да спрем да подкрепяме лошото поведение.

Предефинирайте лоялността

Твърде много от нас отъждествяват лоялността със самоизоставянето. Грешно бъркаме концепцията постоянното „да бъдеш на линия“ с това да си надежден. Но истинската лоялност не опира до това да игнорираш собствените си нужди, а да се бъдеш последователен в действията си и да търсиш устойчив успех.

Лоялността към работата не трябва да идва за сметка на лоялността към семейството, здравето или ценностите. Хората, които изграждат дълги и смислени кариери, не са тези, които правят жертва след жертва. Те са тези, които разбират как да се застъпват за това, от което се нуждаят.

Какво можете да направите: Преди да кажете „да“ на добавянето на още към работната към вашия списък, трябва да се запитате:  „Съвпада ли това с моите действителни приоритети и капацитет?“. Защото е възможно да бъдете дълбоко отдадени на работата си, без постоянно да доказвате стойността си чрез пренатоварване.

Поставете под въпрос културата на спешност

Толкова много „пожари“ на работното място са просто... дим. Задачите, обозначени като спешни, често са продиктувани от нечия неорганизираност, перфекционизъм или тревожност, а не от действителна нужда за бързи решения. Когато всичко е спешно, всъщност нищо не е. Културата на спешност процъфтява в среда, където хората се страхуват да забавят темпото или да оспорят статуквото. Но какво ще стане, ако част от това да си добър екпиен играч не опира до бързината, а проницателността?

Какво можете да направите: Преди всяко решение е добре да се запитвате: „Какъв е истинският краен срок тук?“ и „Какви са последствията, ако се измести?“. Нормализирайте това да не приемате твърдението, че нещо трябва да се свърши „веднага“, за чиста монета. Понякога спешността е оправдана. Често обаче това е просто настройка по подразбиране, която сме забравили как да поставяме под въпрос.

Заменете перфекционизма с напредък

Като възстановяващ се перфекционист, мога да потвърдя факта, че перфекционизмът е коварен. Той се маскира като старание и високи стандарти, но в повечето случаи всъщност е страх, облечен в тъмно сако. Страх от осъждане, страх от провал или страх от това да не си достатъчно добър.

В културите на работа с високо напрежение, перфекционизмът не просто се толерира, а се приветства. Но ако прекарвате часове в преформатирането на слайдове или пренаписване на идеално ясен имейл за четвърти път, може би е време да се запитате кого всъщност се опитвате да защитите. Съвършенството рядко води до реално въздействие, но винаги изтощава енергия.

Какво можете да направите: Изберете едно нещо тази седмица, което да свършите на 85%, след което си тръгнете. Колодата от карти не се нуждае от още една проверка за подравняване. Имейлът е добър такъв, какъвто е. Нека „достатъчно добър“ бъде търсен резултат, който да ви остави енергия и за нещо друго.

Бъдете пример, а не изключение

Лесно е да се мисли, че промяната започва от върха. Но културата не се задава само от ръководството, тя се оформя от това, което толерираме, моделираме и подкрепяме на всяко ниво. Ако сте изморени от бърнаут, не можете просто да седите на страничната линия и да чакате нещо да се случи.  Трябва да се включите в нещо различно.

Културата се променя чрез видими избори. От висшия ръководител, който си тръгва шумно в 17:00 часа, до съотборника, който казва: „Не съм на разположение тази вечер, но мога да се включа утре рано“, чак до служителя, който си взема почивен ден за подобряване на психично здраве.

Какво можете да направите: Анализирайте поведението си. Постоянно ли прекалявате с работата? Възнаграждавате ли спешността и наказвате ли бавната, обмислена работа? Започнете да показвате на хората как изглежда устойчивото представяне. В крайна сметка не е необходима промяна в политиката, за да промените културата.

Работното място се променя бавно, но смислено. И тези промени не се случват само защото HR въвежда нови инициативи, а когато достатъчно хора, на всяко ниво, спрат да се представят изтощението като доказателство за ангажираност.

Така че следващия път, когато този рефлекс се задейства, задайте си въпроса: „Наистина ли е необходимо това?“. Не бива да се налага да демонстрирате стойността си чрез прегаряне. Позволено да се грижите за себе си и в същото време да бъдете изключителни в работата. Всъщност това може би е най-доброто нещо, което можете да направите.

………..

Али Къшнър, основател на BeeKyn, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев