Договори, "съветници" и наемници: Русия отново стъпва в Африка

Инвестиции, оръжейни продажби, командировани "съветници" или наемници - след години на безразличие Русия започва мащабно завръщане на африканския континент, където става партньор и конкурент на европейците, а също и на Китай.

Светлина върху действията на Москва в Африка хвърли на 30 юли убийството на трима руски журналисти в Централноафриканската република - те разследваха на място дейността на наемниците от всяващата страх руска частна военна компания "Вагнер", проявила се вече и в Сирия.

От началото на годината Русия изпрати в ЦАР петима офицери и 170 цивилни инструктори (наемници от "Вагнер" според някои експерти), достави оръжия на тамошната армия, след като си издейства изключение от ембаргото на ООН, и охранява сега президента Фостен-Арканж Туадера, чийто съветник по сигурността е руснак.

Доставки на оръжия в Камерун за войната му срещу джихадистите от "Боко харам", военно партньорство с ДР Конго, Буркина Фасо, Уганда и Ангола, сътрудничество в сферата на мирния атом със Судан, в минната индустрия - със Зимбабве и в алуминия - с Гвинея: от три години насам Русия неспирно засилва позициите си в Африка и през последните месеци тенденцията изглежда се задълбочава.

Същевременно Русия разширява партньорските си връзки, които вече не се свеждат до традиционните Алжир, Мароко, Египет и Южна Африка - федерацията търси съюзници в Субсахарска Африка, където доскоро почти не присъстваше.

"Африка все още е на последно място сред външнополитическите приоритети на Русия, но постепенно придобива все по-голямо значение", изтъква историкът Дмитрий Бондаренко от Руската академия на науките.

Договорите вземат връх над идеологията

Съветският съюз поддържа десетилетия наред много активно присъствие на континента в рамките на идеологическата си война със Запада, подкрепя африканските освободителни движения, а след деколонизацията изпраща на място десетки хиляди съветници.

Покрай разпадането на СССР, икономическите трудности и вътрешнополитическите борби в Русия през 90-те Москва изоставя позициите си в Африка. По липса на средства се затварят все повече посолства и консулства, програмите за подпомагане се спират, отношенията се свиват като шагренова кожа.

Едва през 2000-те Кремъл започва да възстановява мрежите си; лека-полека се връща на континента, търсейки и нови партньори, доколкото идеологията е изместена от сделки и продажби на оръжия.

През 2006 г. например президентът Владимир Путин прави посещения в Алжир, Южна Африка и Мароко. Три години по-късно приемникът му за един мандат Дмитрий Медведев с делегация, включваща 400 руски бизнесмени, подписва ред договори по време на обиколка из Египет, Ангола, Намибия и Нигерия.

И вече през март т. г. първият дипломат на Русия Сергей Лавров обикаля пет африкански държави, а през май многобройни представители на континента участват в Санктпетербургския икономически форум, традиционно място за срещи на руските делови среди.

Русия се ръководи най-вече от икономически интереси, а стремежът на африканските държави е да се сдобият "с още един партньор, сиреч нов канал за инвестиции и развитие, и с подкрепата на една могъща страна на международната сцена", обяснява руският аналитик Евгений Корендясов, бивш посланик в няколко африкански страни.

"Сериозна алтернатива"

Русия не е колонизирала в миналото Африка, съответно се надява въпреки известното взаимно подценяване да се представи като алтернатива на европейските държави и Китай за африканските страни, мнозина от чиито лидери са следвали в съветски университети.

И най-добър пример за това е ЦАР, защото никога не е била близка до Съветския съюз по време на Студената война, но днес търси помощта на Русия, за да подсили войските си, трудно издържащи напора на въоръжените групировки.

"След 2014 г. и анексията на Крим Русия се противопоставя на Запада и открито демонстрира желание отново да стане световна сила. И съответно няма как да пренебрегва един от регионите на планетата", посочва Бондаренко.

Според него Москва цели да постигне в Африка не толкова икономически резултати, колкото "политически напредък".

"По-рано страните, с които Западът не искаше да сътрудничи, като Судан или Зимбабве, можеха да се обърнат само към Китай. Но Русия вече представлява сериозна алтернатива", отбелязва той. По думите му "преди нещата стояха другояче и това може осезаемо да промени геополитическия ред на (африканския) континент"

Максим Попов и екип на Франс прес / БТА