Германия поема към втория си най-голям държавен дълг от края на Втората световна война

Германското правителство одобри днес проектобюджета на финансовия министър Олаф Шолц за следващата година, който предвижда нетен дълг от 96,2 млрд. евро, предназначен за финансирането на бъдещи мерки за преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19, предаде Ройтерс.

Допълнителните кредити, които властите възнамеряват да изтеглят от капиталовите пазари, представляват вторият най-висок дълг на Германия от края на Втората световна война насам. Само от началото на тази година германското правителство е взело заеми за рекордните 218 мрлд. евро.

„Защитаваме здравето на гражданите, подкрепяме икономиката и осигуряваме заетост“, коментира Шолц, като добави, че пандемията от коронавирус далеч не е приключила и че правителството не трябва да се прекратява мерките за борба с икономическите последствия от кризата.

„С бюджета за 2021 г. ясно заявяваме, че ще извървим целия път заедно. Действаме решително, дори когато това ни струва много пари, защото ако не предприемем нищо, това ще ни струва още по-скъпо.“, казва още той.

Проектобюджетът подчертава решимостта на Шолц да продължи да отдалечава Германия от предишния й имидж на европейски шампион по икономии и да затвърди новата роля на Берлин като лидер в Еврозоната по разходи за възстановяване от шока, предизвикан от пандемията.

Бюджетният план предвижда Германия да се откаже от конституционното ограничение за дълга през 2021 година, което по-рано тази година парламентът вече изостави.

След 2022 г. Германия планира отново да се придържа към дълговата си спирачка, ограничавайки новия държавен дълг до малка част от брутния вътрешен продукт.

Средносрочните фискални планове на правителството предвиждат 10,5 млрд. евро нови кредити през 2022 година, 6,7 млрд. евро през 2023 година и 5,2 млрд. евро през 2024 година. Това на практика означава, че Германия не планира връщане към свръхконсервативната си политика за поддържане на балансиран бюджет.

Берлин очаква  съотношението на дълга към брутният вътрешен продукт на страната да е около 75% през 2020 г. , което е с 15% повече в сравнение с 2019 г. Прогнозите са то да се запази на същото равнище и през 2021 г., когато се очаква силно възстановяване на икономиката.

Това е най-ниското съотношение на дълга към БВП в страните от Г7, като за сравнение във Великобритания този показател премина границата от 100% тази година, докато в Япония той може да достигне рекордните 265%.